Възможно ли е да е любов от пръв поглед?

Възможно ли е да е любов от пръв поглед?
Здравейте! Аз съм момиче на 24 години. Работя в много голяма компания (извън България), казвам го, защото във фирмата работят над 3000 души в една сграда и няма начин да познавам всички. А именно това е въведенито в моята история. Веднъж, когато крачех забързано по един коридор срещнах мъж, който не познавам. Аз бях забързана и гледах в телефона си и за малко да се блъсна в него.

Той ме погледна странно, аз се извиних, но в момента, в който го погледнах усетих някакво много силно и пронизващо чувство, което тогава не можех да определя, но дори, когато казвах "Извинете! " гласът ми беше пресипнал, сякаш съм блъснала папата. Не мога да кажа, че мъжът беше много красив или прекалено хубаво облечен, че заради това да съм изпитала такова привличане към него. Беше среден ръст, не много висок, но не и нисък, беше облечен със спортни дрехи, заразлика от повечето служители в холдинга, които спазват винаги дрескод. Затова реших, че най-вероятно е клиент на компанията и няма да го видя повече. Но тогава все още не ми пукаше за това, просто чувството беше странно.

След две седмици пак се засякох със същия човек. Беше на една конференция, където присъстваха около 200 човека. По пътеката, между много хора мина млад мъж и беше същият този въпросен субект. Тогава пак изпитах същото необяснимо чувство. Исках веднага да го последвам и да се запознаем, но нямаше как да напусна работната конференция. След като мероприятието приключи реших, че това, което изпитвам е пълна налудничава глупост.

За информация - не съм необвързана и нямам проблеми със самочувствието, че това да е причината да хлътвам по непознати Сериозно обвързана съм от 5 години и със годеника ми заминахме заедно за чужбина, в момента също живеем заедно.

След работа се прибрах у дома, заедно с моя годеник, напазарувахме, отиддохме на кино после и си прекарахме чудесно, но вечерта късно, когато се прибрахме отново в нас, започнах да мисля много за непознатия мъж. Започнах да усещам как пърхат пеперуди в корема ми като на 15 годишна наивно влюбчива тинейджърка. Пожелах си да го срещам по-често и да ми се отдаде възможност да се срещнем в ситуация, която позволява да се запознаем. На следващия ден бях направо като побъркана.

Разпитвах колегите си, с които бях по-близка, дали случайно не познават подобен човек, като им описвах начина, по който изглежда, но и те нищо не знаеха. Мъжът или не работеше за нашата фирма, или беше в съвсем друг отдел. Но съдбата понякога си играе с нас и с чувствата ни, като с играчки. Веднъж (по ирония на съдбата) докато пак ходех по един от коридорите, ми се обади годеникът ми с много лоша новина - че кучето ни, което много обожавах, е починало. Започнах да плача още в момента, който ми съобщи ужасната новина, очите ми се насълзиха и не можах да се сдържа, макар да бях на работа сред толкова много хора.

Забавих крачка, за да се поуспокоя, преди да вляза в офиса и точно тогава същият този непознат мъж "фантом", който беше влязал в ума ми, беше зад мен, хвана ме за рамото и ме попита има ли нещо. Отговорих му, че всичко е наред и побързах да изтрия сълзите си от очите. Тогава ме попита в кой офис работя, и дали искам да ме придружи до там, но аз отказах, след което му благодарих за отзивчивостта, казах му, че малко хора биха попитали дали всичко е наред, ако видят човек да плаче. Той се усмихна и тръгна в другата посока.

От този ден не съм го виждала вече 2 месеца. Сега съжалявам, че тогава си изпуснах шанса да се запознам, но просто ситуацията беше неподходяща, или поне така си мисля, но по принцип не съм страхлива да направя първата крачка, ако харесвам някого.

Убийственото е, че не съм го виждала от 2 месеца, а продължавам да мисля за него ден и нощ. Продължавам да се надявам да го срещна пак, че пак ще ми се отдаде възможност да се запозная най-после с него. Но този ден все не идва. Всеки ден на път за работа си мисля "Дали ще го срещна днес? ". Направо съм обсебена. Най, най-лошото обаче е, че понякога, когато правим любов с годеника ми, си представям този непознат мъж. А това е ужасно да си представяш друг мъж! ! !

Не съм предполагала, че може да не забравя някой, за когото нищо не знам, толкова дълго време. Питам се дали ми липсва нещо във връзката, но просто не се сещам нещо сериозно да не е наред. Годеникът ми е дори по-красив и привлекателен от този непознат мъж. Той е много секси и нямам проблеми със сексуалността си към него. Винаги ми е било гордост, че съм се сгодила точно за него.

Зряла съм и имам самочувствието на красива жена, но все още това странно чувство към непознатия мъж се е загнездило в мен, дори на моменти ме кара да полудявам, да се карам с годеника си, да гледам филми за любов от пръв поглед и всякакви такива щуротии. Направо е като болест, като лудост, която не отминава.

Не съм дете, за да вярвам в подобни неща. Но уви, то не ме пита! Никога не съм вярвала в любовта от пръв поглед. Имала съм три връзки, 2 от които много сериозни, и трите са били с мъже, които съм познавала много преди да станем гаджета, и са ми били приятели. Затова винаги съм смятала, че не може зрял човек да се влюби в непознат, но явно съм грешала.

Не знам, аз си го обяснявам, по-скоро като много силно привличане, но защо не отминава толкова време? Ще се радвам, ако някой е изпитал същото и може да помогне със съвет (ако е правилно да се нарече точно съвет). [Още подобни истории тук]

Рейтинг

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (5)

Ягода
Ягода
23.10.2015 21:48
Опознай го. Може пък като го опознаеш ще престанеш да имаш такова влечение към него.
0
0
Пламена
Пламена
26.10.2015 17:57
Може много да се разочарова. А по този начин ще нарани сегашната си половинка...
1
0
Пламена
Пламена
19.10.2015 13:10
Аз не мисля, че трябва да изневеряваш, или както го наричат - да стъпиш накриво. Тази тръпка ти харесва, защото е само в главата ти. Не прави глупости, отърси се от тези мисли и си гледай питомното, защото не знаеш на какво ще попаднеш "навън".. повярвай ми...
2
0
Малко Ангелче
Малко Ангелче
16.10.2015 12:12
Любоета от пръв поглед съществува, това че с годеникът ти се разбирате перфектно и нямате никакво проблеми в отношенията си не означава че ти неможе да срешнеш някой който те привлича повече. Това е нещо човешко и нормално. Сега дали ти си готова утре когато и ако се запознаете с него нещата да премина границата на доброто отношение зависи само от теб. Никога човек не знае какво губи когато печели и какво печели когато губи. Ако смяташ че си заслужава действай утре когато се запонзаете. Моят съвет е Не изпускай шансът, дори и той да е само едно кратко увлечение. Не се лишавай от опитът да спечелиш. Може и да бъдеш много по щастлива , може и да не спечелиш, направи така че каквото и да стане да можеш да направиш стъпка на зад без да са разбрали за тази "леко в ляво" . Успех
1
0
miglena
miglena
14.10.2015 15:34
Аз не виждам нищо лошо, че изпитваш нова тръпка. Предполагам, желанието ти да го видиш всеки изминал ден те кара да изглеждаш колкото се може по-добре на работа. Всеки има тръпка към непознатото. Аз изпитах нещо подобно - беше мимолетно, нищо не се случи, само една целувка, след което го прекратих и отново се върнах към приятеля ми. Не мога да ти дам съвет, тъй като не знам до къде си готова да стигнеш. Предполагам, че и ти не знаеш. Просто изчакай, за да видиш как ще се развият нещата. Кой знае, може би съдбата ти готви нова изненада :P
2
0
Някоя
Някоя
18.09.2015 16:47
Напълно реално е това, което ти се е случило. На мен се случи преди година. Не преставам да мисля ... направо като обсебване е...а и вече не ми харесва...
1
42