Вярвате ли в истинската любов? Аз вече да...

Честно да ви кажа, не съм вярвал, че някога ще седна да споделям и аз своята история, но никога не казвай никога. . .

Мъж на 32 години съм. Преди 6 години изживях най-странната година в живота си. Всичко се разви като на филм. Открих любовта на 150 км от където живея във възможно най-затънтеното място, за което можете да се сетите. Виждахме се само в Неделите когато не бях на работа, докато един ден просто не си събра багажа и не дойде при мен.

На 25 Декември същата година разбрахме, че ще имаме бебе. Беше най-щастливият ден от моят живот. Мина се време и се роди малката ни принцеса. . . всичко беше страхотно докато един ден случайно не разбрах, че любовта на живота ми ми изневерява. Какво да правя имаме дете преживях го някак. Беше адски трудно но в името на семейството преглътнах гордостта и болката и продължихме на пред. Няколко месеца по късно тя забременя. Сега няколко години по-късно имаме две прекрасни деца и. . . сме разведени.

Сигурно ще си помислите тази пак е направила нещо. . . но не. И аз не съм в действителност и там е проблема. Трябваше ми време за да го осъзная, но през цялото време докато съм я обвинявал в същност сам съм си бил виновен. Не я обичах достатъчно, приемах я за даденост. Не я целувах и прегръщах достатъчно, докато в един момент се отчуждихме до такава степен, че на нея и писна. Сега се чудя защо не можах да разбера всичко това още тогава.

Обичам я. Винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.

Все съм чувал за голямата любов, но винаги съм мислел, че е просто мит. Не е. Вярвайте ми не е. Интересното е, че преди я ревнувах много, а сега когато е с друг не я ревнувам, просто я обичам. Преди и търсех кусури и се оплаквах, а сега. . . сега просто я обичам. Бих дал всичко за да я изведа на среща. . . да сигурно звучи глупаво, но ние никога не сме излизали на среща. Просто всичко се случи толкова бързо, че изтървахме тези малки но толкова важни моменти. И тук идва проблемът. Да я пусна ли или да се боря? ! ? Искам я, искам да имаме всичко което сме изпуснали и да изживеем любовта си така както трябваше още първият път, но как. Какво да направя.

Да "приятели" истинската любов съществува. И аз го отричах, но само защото не я бях изживял.

Не се предавайте. Обичайте любимите си хора така както в първият ден, защото когато ги изгубите ще е твърде късно. Обичайте ги и те ще ви обичат. Само това има значение.