Бих предпочела да имам фейсбука,отколкото скайпа ти,за да разбера поне от части,за кого става на въпрос и е чудно как точно тази история от живота ми те впечатли...
Аз го направих с момче,към което не изпитвах нищо.Всичко беше просто секс,нищо,че на мен ми беше за първи път.Почувствах,че го искам и това е.Не съжалявам за решението си,защото по този начин си спестих хилядите терзания и мисли по този въпрос,преди и след това.
Идеята на отбелязването с цигарите беше,че тогава докато единия ме ограничаваше и спираше,което за мен по онова време,беше един вид наказание и да се правя на нещо,което не съм,другият ми показваше,че може да ми даде това,което ми липсва,един вид,че ме разбира и че ме приема с навиците ми и не е нужно да се лишавам от тях.За мен това значеше много тогава.
Едни такива отношения са ок,но само,когато не се намесят чувства.Така мисля на този етап.Моя е грешката,че търсих отношения,които не получих и че бях слаба, податлива и емоционално нестабилна,за да допусна това,но все пак аз търсех любов,а за мен тя има много вариации и измерения.Така де,има жени,които обичат и мъжа,който ги бие и тормози.
Не съм искала съвет за тази история.Просто я споделих.Нека всички да знаят какви грешки да не допускат в живота си.Що се отнася до това,че не съм имала друга връзка 3 години вече,е понеже не съм видяла точния човек за себе си,а в случаите,когато съм мислила обратното,човека ми е показвал,че греша.Не съм станала мъжемразка,нито кучка,просто останах себе си,опитвайки се да се развивам и подобрявам.Това е.
Благодаря за казаното.В крайна сметка и аз съм стигнала до това заключение,затова и прекъснах отношенията ни.Сега отивам в друг град и нямам намерение да се връщам.Една от причините е да ми е по-лесно да не го срещам и да спра себе си,за да не се върна отново както друг път.Лошото е,че още не ми излиза от ума,а и ме е яд за всичкото време,което пропилях.
Здравей!Единственият съвет,който бих ти дала е да запълниш времето си с ангажименти ,приятели,работа и каквото друго се сетих,така че да не се сещаш за положението,в което си тоест сама.Като жена,която е сама от 3 години,с преминаващи от време на време отношения,ще ти кажа,че времето е това,което помага,а и като си сама,рано или късно ще свикнеш и ще подредиш живота си така,докато някой друг не се появи,разбира се.Не се отчайвай,това е изключено! :)
Моите коментари