Здравейте, г-жо Димова! Аз като бях малка доста често ми се случваше да ме урочасат. И моята баба се побъркваше от притеснение. Още помня как ми баеше, когато ме урочасат, казваше ми нещо като стихотворение и ме приспиваше с него. Не знам дали наистина то е било подействало или защото преди да започне да ми го казва ми бяха лели куршум. Ще Ви кажа какво точно правеше тя. Лягах в краката й, когато не се чувствах добре и започваше да ме гали по главата след това казваше нещо като стихче или не знам как точно му се казва - "Лази мишка по полица влачи тиква за гъзица. Миш пръдна - тиква спука. Да се пукнат зли очи, кой детето ми урочи". И винаги носех червен конец с око. Пак Ви казвам, не знам дали наистина това е помагало. Помня, че веднъж ми каза, че когато започне да повтаря стихчето аз започвах да се прозявам. Дано да Ви помогне по някакъв начин.
ХОРА ВСЯКАКВИ! Едни злобни, други не чак толкова. Забелязвам и в теб доста злоба, макар и леко прикрита. И все пак всеки има право на мнение, независимо какво е то или по какъв начин го изразява. Забелязала съм доста коментари, които на пръв поглед изглеждат злобни, но всъщност не са. Може би това е начинът някои хора да изразят своето мнение или съвет.
Всеки човек се е сблъсквал с трудности в живота. Трябва да си по-смела с решенията си. Повдигни си самочувствието. Тези момичета "готините", не са нищо повече от теб, дори бих казала, че всъщност имат самочувствие без покритие и сигурно са кухи като градински лейки. И най-вероятно докато станат на 20 вече ще са майки, но това е друга тема. Моят съвет е да не се притесняваш от това какво биха могли да кажат другите, дори и да сбъркаш някъде. Ако са свестни ще те разберат. Така, че давай смело и не съжалявай за нищо, което правиш, не се страхувай от грешките, защото те ни учат! Късмет :)
Моите коментари