Една прекрасна вечер

Това е една моя история и едно обръщение, което така и не посмях да споделя на определения човек, за това го пиша тук
Спомням си за вечерта, която прекарахме заедно-само двамата далеч от света, от хората. Повярвай ми не съм се чувствала по-сигурна и макар че сърцето ми биеше по-силно от всеки път знаех , че е от щастие. Караше ме да се смея така както никой друг не е успявал да ме разсмее. Влюбих се в теб още от първия път в който ме накара да се усмихна. Тази вечер аз заспах в ръцете ти спокойна без грам притеснение, а едва те познавах, а ти дори не посмя да ме докоснеш.

Гледаше ме и се усмихваше, така и не разбрах този твои поглед. Наблюдаваше всяка една моя реакция, всяко мое движение не ме изпускаше от поглед. Може би защото се видяхме за пръв път от толкова много време, а имах чувството, че цял живот съм била с теб.

Интересно нали дори не знаех какво ти се върти в главата. Отдавна никой не ме беше карал да се чувствам по този начин. В момента в който ме прегърна плахо и така спокойно усетих облекчение сякаш за пръв път съм на мястото си , на секундата заспах а ти повече от час не помръдна дори не заспа. За съжаление тази вечер се повтори само още веднъж, тежко е когато си далеч, а дори не знам кога ще те видя отново . . . .