Една Любовна Приказка

Здравейте, читатели ! Прочетох много истории тук. Получих и много житейски съвети "без да искам", отново тук. Прочетох истории, някои толкова тъжни, че съм си задавала въпроса - "Как е възможно да съществуват толкова лоши хора? ". Други пък в поредица от своите истории, споделяха своя прогрес.

И така сега аз съм безкрайно вълдушевена и реших и аз да ви разкажа своята. Не е сърцераздирателна, не е като сценарий от някой касов филм, това просто е моята история, вълшебството което незнайно как съм заслужила, се случи точно на мен! Готова съм да приема вшите приятелски ии не толкова прителски и критични мнения и съвети. Все пак . . всеки е със свое различно виждане за живота. .

Аз съм на 17 години, в очите на някои съм просто дете, в очите на моите близки и познати, може би не съвсем. Имах обрати в живота, които ме приндуха да порасна на сила, да бъда възрастен човек още от дете. Други, случили ми се неща, ме накараха пък да се променя. И така след безспирно лутане, и сваляне и слагане на маската, изведнъж аз преоткрих себе си. Спрях да бъде различна (различна, НЕ лицемерна) всеки ден. Аз бях АЗ !

Съвесем неочаквано в живота ми се появи човек, в началото без никакво значение. Често пъти го игнорирах, пренебребвах. "Каква огромна грешка? ! ", си мисля сега. Този така безинтересен човек, за него момент, се оказа моето най - голямо щастие в настояще и бъдеще (надявам се). Запознахме се в социалната мрежа. . Сега си казваш "Колко изтъркано и наивно", а ? Ами и аз в началото не влагах нищо. От един и същ град сме иии един дъждовен неделен следобед, съвсем като на шега на 01. 04 преди две години ние се срещнахме.

Беше толкова приятно изживяване. Не съм от хората, които вярват в любовта от пръв поглед, но уви Времето прекарано с него беше толкова прекрасно. Еуфорията преди да се докосна до него, също беше толкова голяма. Той беше още по - красив от колкото на снимките. Чаровен, мил с непринудена усмивка и със страхотно чувство за хумор. Още по - внимателен от колкото изглеждаше в самия чат.

Така започнахме да излизаме през почивните дни, излизанията започнаха да се случват все по - често, дистанцията се скъсяваше докато в един момент . . . той допря устни в моите и аз съвсем забравих трите си имена . . беше един толкова специален момент. Така запомнящ се! Всичко до тук изглежда хубаво, романтично. . Да ! Наистина усещането беше такова! Но имаше пречки, които не позволяваха ние да сме двойка. Имаше бурни месеци в които се взимаха шантави решения, от сорта на "Нека да спрем да се виждаме".

Е, за мое щастие тези решения ги пречупвахме така лесно. Не понасях липсата на присъствието му. И след няколко месеци, съдбата игра на наша страна. Ние бяха ДВОЙКА. Не знам дали до него момент съм била по - щастлива преди. МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА! НИЕ СТАНАХМЕ ДВЕ ПОЛОВИНКИ, КОИТО ЗАЕДНО ПРАВЯТ ЕДНО ЦЯЛО!

От този ден в живота ми винаги има място за безброй усмивки, има слънце което грее безспир. Това даелч не означава, че нямам своите грижи и тревоги, просто се превърнах в един хиляди пъти по - позитивен човек. Успявах да се насладя на така прекрасната му усмивка почти всеки ден . . Да се сгуша в топлите му прегръдки, можех да усетя мириса му, да го наричам с хиляди именца, да се глезя в ръцете му( в рамките на допустимото, разбирасе ) Можех да го целувам когато пожелая, да го прегръщам, да му говоря (дори и понякога да прекалявам с думите ) . .

Така обичах да му се метна на врата и да го гушна сиилно, с надеждата че ще разбере и този мой опит да му покажа колко много го обичам . . Всеки ден се стараех да го изненадам, да изразявам любовта си по всевъзможни начини, за да разбере че той е единственото дишащо същество от мъжки пол, което ме интересува. И знаете ли скъпи читатели, аз успях да изградя едно непоклатимо доверие в него. НАИСТИНА не се вълнувам от никой друг.

От негова страна усещам Любов, защита, закрила, нежност! Толкова много емоци, страст и любов влагаме. Наистина аз Обичам този човек ! Чувствам се така, както никога преди. От него се уча на много нови неща, помага ми, дори мога да кажа че ме възпитава! Чувствам се страхотно в компанията му! И обичам споделените ни мигове!

Нека сега кажа "Здравейте" и на критиците. Сигурна съм че ще бъде упреквана . . Повярвайте ми, чувала съм милиони пъти, че сме още деца (той е с 3 години по голям от мен), че нямаме поняите от любов, че нищичко не сме разбрали от живота. Че в живота си ще бъде с още много други партньори. Чувала съм това безброй пъти, но на инат аз Вярвам че от нашата Любов ще се породи нещо хубаво. Дори вече след две години, ние продължаваме да се влюбени, така както в самото начало. Орагнизираме си екскурзии. Пътуваме за ден.

В съзнанията ни има толкова много запечатани спомени. Градим общо бъдеще ии живеем с мечтите да го надграждаме! Борм се да съхраняваме връзката си! Така, както при всяка нормална двойка, и ние имаме своите леки и тежки спречквания, но ето че успяваме да ги преодолеем. Силно се моля и за в бъдеще да е така! Да сме от онези любови, които започват в ранните детски години ии продължават до безкрай. Запазили сме тръпката и надеждите си. . Не сме заблудени, реалисти сме, но това не ни пречи да сме и мечтатели!


Обръщам се към всички. Мили хора вярвайте в любовта!Изпитвате я всеки ден ! Дори да нямате човек до себе си, замислете се, ежедневно изпитвате любов . . Било то към близките си, към любим пуловер, любимо ястие, та дори и любима песен . . Пиша с надежда! Пиша ви със сърцеето си, което е изпълнено с любов!