Желая го, но нямам смелост

Здравейте, момиче на 25 години съм, от малък провинциален град. Та така имам доста продължителна връзка с човек, който по принцип е доста проблемен, в смисъл винаги се забърква в някакви каши от които после е доста трудно да излезе, през тези години съм изпадала, повярвайте ми, в доста трудни моменти покрай него и може би всичко това си даде отражение върху моите чувства.

Никога не съм обичала друг толкова силно колкото него, но в един момент просто само обичта не е достатъчна за да вървят нещата. Започнах преди време нова работа, която много харесвам, там се срещнах и с човек, когото също харесвам много не ми е колега, но доста често се засичаме.

В началото не му обръщах внимание, но в последствие започнах да забелязвам как се заглежда в мен и ме наблюдава и някак си привлече вниманието ми. В няколко проведени разговора между нас разбрах че е семеен, и има дете. Не зная защо, но отвътре нещо ме проряза, та аз едва го познавам. След време директно ми заяви, че желае да има връзка с мен, а аз междувременно също започнах да изпитвам някакви чувства, но не съм сигурна дали е само привличане или нещо по- дълбоко.

Просто знам че мястото ми не е при семеен мъж, а от вътре го желая, но постоянно си повтарям, че не бива, но усещам как всичко това започва да ме отблъсква и от моята връзка, не знам дали това е причината, или многото проблеми, а може би всичко заедно. Трудно ми е да държа всичко под контрол, особено като не съм наясно със себе си.