Как може всеки път да го желая толкова много

Не знам откъде да започна историята. Аз срещнах този мъж преди 8 години. Започнах работа в нова фирма и той ми бе колега. В началото не го забелязвах, докато един ден той не ме целуна приятелски по-бузата. Изпитах възбуда. Не можех да си обясня как само с една целувка успя да ме накара толкова силно да го желая. През следващите два дена ходех възбудена по-цял ден в присъствието му. Не знаех какво да правя.

И след два дни, когато той посегна да ме целуне пак приятелски по бузата, аз му подадох устните си. Беше разтърсващо преживяване. Вече и той знаеше, че го желая. Едвам изчакахме да свърши работния ден, за да се усамотим. Търсихме терен, първо хапнахме, пийнахме и се усамотихме. От притеснение не му стана и после насила, набързо претупахме нещата. От този ден нататък започнахме да правим страхотен секс. Исках го всеки ден и по-всяко време. Не беше само заради секса - обичах го.

Един ден приказката свърши, той ме уведоми, че има друга. Примирих се, колкото и трудно да ми беше всеки ден бяхме заедно на работа, но говорихме само служебно. Страдах по него, негодувах срещу приятелките му, вечно бях ядосана. След година и нещо в един ден той отново прояви интерес към мен. Аз го отрязах.

Той започна да се държи мило с мен и успя след време да разтопи леда. Пак бяхме заедно. И в работа, и в живота. Промених се, опознах го и го искам такъв какъвто е. Животyt е прекрасен, споделен и съм щастлива. Все още не мога да си обясня как може всеки път да го желая толкова много.