На почивката го срещнах
редакция:
Здравейте! Наскоро ходих на почивка и беше уникално, като в рая. Там имаше група аниматори горе долу на моята възраст, малко по-големи. Аз съм на 18. Един от аниматорите все се закачаше с мен, аз си мислех че се бъзика. Само да подчертая, че си имам приятел от няколко години. Първоначално той започна да ме нарича скъпа, да ми щипва по бузките и разни такива. Също така му казах няколко пъти, че си имам приятел, но той не спря.
Докато деня преди заминаването ми в ресторанта не го срещнах и той ми каза в прав текст, че иска да ме целуне. Помислих си, че ще е само целувка. Да ама не. Заведе ме в една стая и естествено си поиска още неща. И макар, че аз си имам приятел и много го обичам, имах някаква тръпка към това момче. Затова и му позволих една много дълга целувка. Подадох се на емоциите си. Както и да след случилото се той ме целуна по бузата и ме попита дали ще кажа на някой. Аз казах не. Ние дори не си казахме имената, камо ли да си вземем фейсбук или друга социална мрежа. Единственото което знаех за него е работата му, годините и в коя държава е роден. Само това.
На следващия ден, дори не дойде да ме изпрати. Проблемът е, че сега съм в реалността и все още се сещам постоянно за него, защото ми беше толкова приятно. Постоянно си представям как съдбата ще ни срещне отново, но не мога и да го повярвам, тей като сме от различни държави и на много километри разстояние. Нормално ли е това? Как да го преодолея? И трябва ли да кажа на приятеля си цялата истина? Отдавна вече не изпитвам същата тръпка с приятеля ми, но не мога и да си представя живота без него. В главата ми е пълна каша. Моля ви помогнете!
Докато деня преди заминаването ми в ресторанта не го срещнах и той ми каза в прав текст, че иска да ме целуне. Помислих си, че ще е само целувка. Да ама не. Заведе ме в една стая и естествено си поиска още неща. И макар, че аз си имам приятел и много го обичам, имах някаква тръпка към това момче. Затова и му позволих една много дълга целувка. Подадох се на емоциите си. Както и да след случилото се той ме целуна по бузата и ме попита дали ще кажа на някой. Аз казах не. Ние дори не си казахме имената, камо ли да си вземем фейсбук или друга социална мрежа. Единственото което знаех за него е работата му, годините и в коя държава е роден. Само това.
На следващия ден, дори не дойде да ме изпрати. Проблемът е, че сега съм в реалността и все още се сещам постоянно за него, защото ми беше толкова приятно. Постоянно си представям как съдбата ще ни срещне отново, но не мога и да го повярвам, тей като сме от различни държави и на много километри разстояние. Нормално ли е това? Как да го преодолея? И трябва ли да кажа на приятеля си цялата истина? Отдавна вече не изпитвам същата тръпка с приятеля ми, но не мога и да си представя живота без него. В главата ми е пълна каша. Моля ви помогнете!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари