Връзка с бивш плейбой?
редакция:
Здравейте,
Бих искала да Ви помоля за съвет по следния въпрос:
Запознахме се преди около 1, 5г. чрез общи приятели. Поговорихме си малко, шегувахме се и няма да излъжа, ако кажа, че доста ми хареса тогава. Така добре се разбирахме още от първа среща, че един познат го попита дали е сигурен, че не се познаваме от по-рано. На това той отвърна, че със сигурност щеше да помни, ако сме се запознали преди. Остави ми впечатлението, че съм му допаднала поне малко.
След 2-3 дни го прибавих във фейсбук, но не си писахме нито веднъж, тъй като видях, че си има приятелка, а и не очаквах да ми обърне някакво внимание. Стана ми малко тъпо, че говори подобни работи на мен, абсолютно непознатата, зад гърба на момичето си, заклейми го като сваляч и спрях да се интересувам от него. В последствие разбрах, че ѝ е изневерявал при всеки удобен случай, оставял я е сама и изобщо се държал като пълен тъпак.
Началото на лятото се засякохме случайно на улицата, разменихме няколко приказки и малко след това започна да ми пише. Първоначално го игнорирах, но в последствие приех да излезем заедно. Към края на срещата ми призна, че ме харесва, откакто се познаваме и случайната ни засечка го мотивирала да ме покани.
Поласках се, че толкова хубав и приятен мъж ме харесва, но изобщо не го приех сериозно. От този момент се почнаха непрестанни обяснения в любов, много мили жестове, остави и момичето, с което ходеше заради мен. Всичко много добре, но доста от действията му ме съмняват: редовно добавя хубави млади момичета, модели и т. н. в социалната мрежа.
Пък и компанията му е такава. Бъзикнах го малко за това, но той отвърна, че нямало никакво значение за него и го правел ей така. Отделно на рождения ден на общ познат, където доста се беше почерпил, случайно видяхме моя приятелка. Когато ги запознах, направо му текнаха лигите - не спря да я гледа, да ѝ говори, каза ни колко сме били красиви и двете, даже май и ръка се опита да ѝ пусне, но за това не съм сигурна.
И на мен, и на нея ни стана къде смешно, къде глупаво, но си замълчах. Не съм ревнива параноичка, но искам да ме уважават. След известно време му напомних тази случка и той каза, че нищо не помни.
Започна да ми се извинява, бил пиян, никога повече нямало да се повтори, но за мен това не е оправдание, така че реших да приключа тази история.
Понесе го много тежко, негови приятели ми се обаждаха да ме питат какво се случва, молеше ме да не го оставям и т. н. Призна си доста грешки, които е правил, но вече не бил такъв и прочее. Искал нещо различно сега, спокоен живот с жена, с която да се обичат и разбират.
Казах му се да не се хаби и че няма смисъл, карахме се, плака. Все пак реших да поддържаме приятелски отношения, защото наистина се разбираме много добре, имаме еднакво чувство за хумор и някак си подхождаме. Отделя цялото си време за мен, прави много мили жестове и изглежда загрижен.
Привлечена съм от него, но ме е страх. . . Хората променят ли се? Един бивш ку*вар, защото от това, което ми разказа, си бил откровено такъв, може ли да стане свястно момче? И дали наистина е влюбен? Много са ме лъгали и не искам това да се случи отново. И двамата сме на 27г.
Благодаря Ви!
Бих искала да Ви помоля за съвет по следния въпрос:
Запознахме се преди около 1, 5г. чрез общи приятели. Поговорихме си малко, шегувахме се и няма да излъжа, ако кажа, че доста ми хареса тогава. Така добре се разбирахме още от първа среща, че един познат го попита дали е сигурен, че не се познаваме от по-рано. На това той отвърна, че със сигурност щеше да помни, ако сме се запознали преди. Остави ми впечатлението, че съм му допаднала поне малко.
След 2-3 дни го прибавих във фейсбук, но не си писахме нито веднъж, тъй като видях, че си има приятелка, а и не очаквах да ми обърне някакво внимание. Стана ми малко тъпо, че говори подобни работи на мен, абсолютно непознатата, зад гърба на момичето си, заклейми го като сваляч и спрях да се интересувам от него. В последствие разбрах, че ѝ е изневерявал при всеки удобен случай, оставял я е сама и изобщо се държал като пълен тъпак.
Началото на лятото се засякохме случайно на улицата, разменихме няколко приказки и малко след това започна да ми пише. Първоначално го игнорирах, но в последствие приех да излезем заедно. Към края на срещата ми призна, че ме харесва, откакто се познаваме и случайната ни засечка го мотивирала да ме покани.
Поласках се, че толкова хубав и приятен мъж ме харесва, но изобщо не го приех сериозно. От този момент се почнаха непрестанни обяснения в любов, много мили жестове, остави и момичето, с което ходеше заради мен. Всичко много добре, но доста от действията му ме съмняват: редовно добавя хубави млади момичета, модели и т. н. в социалната мрежа.
Пък и компанията му е такава. Бъзикнах го малко за това, но той отвърна, че нямало никакво значение за него и го правел ей така. Отделно на рождения ден на общ познат, където доста се беше почерпил, случайно видяхме моя приятелка. Когато ги запознах, направо му текнаха лигите - не спря да я гледа, да ѝ говори, каза ни колко сме били красиви и двете, даже май и ръка се опита да ѝ пусне, но за това не съм сигурна.
И на мен, и на нея ни стана къде смешно, къде глупаво, но си замълчах. Не съм ревнива параноичка, но искам да ме уважават. След известно време му напомних тази случка и той каза, че нищо не помни.
Започна да ми се извинява, бил пиян, никога повече нямало да се повтори, но за мен това не е оправдание, така че реших да приключа тази история.
Понесе го много тежко, негови приятели ми се обаждаха да ме питат какво се случва, молеше ме да не го оставям и т. н. Призна си доста грешки, които е правил, но вече не бил такъв и прочее. Искал нещо различно сега, спокоен живот с жена, с която да се обичат и разбират.
Казах му се да не се хаби и че няма смисъл, карахме се, плака. Все пак реших да поддържаме приятелски отношения, защото наистина се разбираме много добре, имаме еднакво чувство за хумор и някак си подхождаме. Отделя цялото си време за мен, прави много мили жестове и изглежда загрижен.
Привлечена съм от него, но ме е страх. . . Хората променят ли се? Един бивш ку*вар, защото от това, което ми разказа, си бил откровено такъв, може ли да стане свястно момче? И дали наистина е влюбен? Много са ме лъгали и не искам това да се случи отново. И двамата сме на 27г.
Благодаря Ви!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 1
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Според мен няма смисъл, защото,просто напред във времето ще те кара да страдаш. Той може да се промени за някакъв период, но . . ще върне старите си навици.