Не съм привлекателен или не умея да ги омайвам?

Навръх двадесет и четвъртия си рожден ден, който прекарах сам в размисли осъзнах че личният ми живот е кръгла нула, нула пресечена на 2 така и не изживях пълноценно тинейджърските си години и детската любов, такава каквато би трябвало да е, чиста и непорочна, просто любов така и не срещнах, любов която да ме омае, с някое добро момиченце, което да лети по мен и да ме обича истински.

Първият път го направих с една проститутка на морето, тогава бях на лагер с училищният отбор, и от тогава се започна с агонията, не че преди не я имаше, но малката ми главица си мислеше, че щом вече съм бил с жена, преградите пред мен са паднали, но уви, всяка следваща връзка бе все по-голяма агония, и все по-болезнено ставаше, вместо да излизам с по-малки от мен или такива на моята възраст момичета, то ставаше напълно обратното, докато разбрах, че с по-малките от мен няма какво да си кажа, все едно не говорим на един език.

Всеки ден се питам в мен ли нещо не е наред, било то физически, психически и прочие, или пък просто заобикалящата ми среда е такава, и ме подтиква към подобни връзки, с огромна разлика в годините :x: то впрочем напоследък съм сам, от 4, 5 месеца се затворих в себе си, не съм депресиран, но някак си се дистанцирах от старите приятели и познати, които са с мен само по купоните, извън масата нямаме нищо общо, само пиене и празни приказки, но най вече исках да се откъсна от интимните си приятелства, които завързвах без много усилия, със жени доста по-голями от мен.

Общо взето това е кашата при мен, страдам че нямам сродна душа, момиче което да копнее за мен, да живее и да грее, когато ме види, да тръпне по мен така както става по филмите и приказките, чистите чувства и емоции много ми липсват, и с времето осъзнавам че едва ли ще го изживея това, 8 години от живота ми преминаха само в курви и омъжени жени, все лоша компания, и все така съм не оценен и не разбран, от по-малките момичета от мен, а имам нужда да бъда обичан именно от такова момиче.