Подари ли ви съдбата такива моменти, не ги изпускайте!

Случвало ли ви се е да срещнете някого и в мига, в който очите ви се срещнат времето да ''спре''? Да забравите къде сте, какво правите, сърцето ви да бие лудо, да ви се прииска да го прегърнете, въпреки че е само един непознат.

В ежедневието ни постоянно погледите ни се срещат със стотици хора, които съдбата никога не ни среща отново, сякаш не си пасваме, нещо като нареждане на пъзел, взимаме едно парче, второ, трето докато намерим парчето, което пасва на нас, за да запълним цялата картина наречена живот.

Някои хора никога не намират свето парченце, но други са късметлии, съдбата им подарява онези редки моменти, може би, по-редки от падащите звезди, които белязват живота ти. Срещите с някого, след това нищо не е същото. Помним първата среща с детайли, реакцията на тялото, душата, дори след 1, 2 или 5 г. .

Някъде четох, че в тези редки моменти душата на човек се влюбвала, но. . . тогава се намесва ума и разваля всичко. Посява в този прекрасен момент съмненията, страховете, казва ти да се отдръпнеш, да излъжеш, да избягаш, а какво ли би се случило, ако може да говори душата в този момент?

Как ли биха се развили отношенията м/у тези двама души? Често се употребява израза ''ако можеха да говорят животните, какво ли щяха да ни кажат''? Е, аз казвам, ако можеха да говорят душите ни, какво ли щяха да ни кажат? Не знам дали ще ме разберете правилно, ще кажа само подари ли ви съдбата такива моменти, не ги изпускайте, оставете душата ви да действа, може би това е ключът към щастието, който всички търсят- да пуснеш духа от бутилката.