Заслужава ли си да се боря за него?

Наскоро скъсах с приятеля ми. С него бяхме 2 години, в началото беше прекрасно. . . след време започнаха караници и от моя и от негова страна. Разликата беше, че когато се караме той натякваше, че ще бъде по-добре без мен, че му писнало от простотии, постоянно ми лазваше да не го занимавам с глупости и т. н. В началото преглъщах тези думи, обвинения че за всичко съм виновна аз. . . . извинявах се, обаждах се, . . . гледах от човешка гледна точка, че не си заслужава заради глупости фа загърбвам хубавите неща, които прави за мен.

Да обаче започнаха да прекаляват тези лошите. . . и го предупредих, че ако още веднъж ми каже, че е по добре без мен, ше остане без мен. Не се мина и месец, и. . . . . хоп. Скарахме се и от тогава нито съм му звъняла, нито той на мен. Вече една седмица. . . чувствам се зле, и ми е ужасно без него, но не мога повече да си утъпквам достойнството и да тичкам при него. Заслужавали си да се боря за такъв човек, за който винаги аз съм виновна, при всеки проблем се отказва от мен, и. . . ме оставя да се оправям сама? ? ?