Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Да продължа ли да се боря за тази връзка или няма смисъл

Да продължа ли да се боря за тази връзка или няма смисъл

редакция:
Да продължа ли да се боря за тази връзка или няма смисъл
Искам да разкажа и своята история.Имам приятел от година и половина.Ние много се обичаме, и не сме спирали да си го показваме, но досега.Нещата започнаха да вървят към лошо.

Той се променя, държи се идиотски, позволява си неща, който мен ме нараняват, а и по принцип съм чувствителен човек и ги приемам по навътре нещата, но явно има и защо.

И аз като всеки друг човек искам да му споделя, че виждам нещо в него, което ни ми харесва и не ме кара да се чувствам добре.Като нормален човек искам да му споделя, да си поговорим и да изясним нещата.

Той все си измисляше причини да не говорим, прави разни гримаси, когато почна да говоря, а аз не искам да се караме, а да си споделяме, но не.Измъкваше се тънко и винаги разговора свършваше, че аз си тръгвам разочарована, разплакана, а той горделиво се прибираше и на другия ден все едно нищо не е станало и така през няколко дена се повтаряше това, досега.

Като че ли се отдръпва, започна да ме отрязва за всяко нещо, отказваше да имаме интимни моменти, а той е такъв, че никога не го е правил, а в същото време се държи добре, не осъзнава какви неща ми е говорил и го смята за нормално.Не иска да приеме, че прави тъпи грешки и аз се чувствам зле заради това, а уж ме обича.

Сега съм в такъв период, че настина имам нужда от него, и е единствения човек, който може да ми помогне.Имам много проблеми, от всички аспекти, а той не прави ншщо.Не се старае, не иска да говори с мен, отбягва вече случаите, когато можем да останем насаме, не иска.

А на мен вече ми става дори неудобно, да го карам да говорим, само на мен ми пука за тази връзка, той се дъри детски и подръжава на неправилни хора и това също му влияяе.Педпочита хора, който даже не са му приятели,пред мен и не го виждам само аз.

Все едно бяга от мен и излиза с това ''Ако си ми писнала, да не съм с теб вече'', но не винаги е така, защото той може да е с мен, защото съм му навик и е свикнал с мен, за какво да ме зареже, като той дори не иска да се изправи лице в лице с мен и да ме изслуша, а се държи като някое дете, какъвто е всъщност, дори и на 20 години.

Аз искам малко време двамата, малко изненади, а той изобщо не знае и не се опитва да накара своята половинка да се чувства супер.Не искам подаръци, дори и една китка от двора пред блока, но важен е жеста.А като, че ли аз съм правила повече изненади и приятни моменти за него.И накрая заявява, че ни трябвало почивка.

Не знам какво да правя.Мъча се, а не ми е той само проблема.Имам странични неща, който се боря с тях и искам само малко подкрепа и стимул от този човек, но уви..Не знам какво да правя, обичам го, но аз не мога така и съм му го казвала.

Да се промени, защото прави глупави неща, а претендира, че ме обича.Но не мога да имам връзка, в която да съм само аз.Не го притискам, а ме мъчи това, че той никога не е искал да си говорим, и аз трябва да го карам на сила.Измъчва ме това и много ме ядосва.Нито от добро държание не разбира, нито от намеци.

Дори отказа да отиде с мен на море тази година, защото щтяло да му бъде '' тъпо'' само с мен.И всичко това го премълчавам и идва момент, когато ибухвам и му го казвам и на него пак не му пука.

Дърпа се, разочарова ме и аз пак го обичам, но не съм щастлива.Не може просто да не полагаш никакво старание, а отрича всичко, вместо да докаже, защото действията са по-силни.

Кажете ми вашето мнение, защото аз се променям като човек и то към зле, плача, но на никой не му прави впечатление и имам чувството, че ще свърша зле.Бивам наричана луда, ревла..лудост ли е да ти пука за някой ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
fifinka89
fifinka89
На моменти имам чувството, че чета своята история. До преди известно време бях в същата ситуация. Това, което аз направих, бе да се отдръпна леко, да не го обсебвам и да намеря начин да се забавлявам и без него. Когато един мъж усети, че можеш без него, сам ще те потърси. Явно е свикнал да си му под ръка. Зная, че не е лесно, особено когато имаш проблеми и от друго естество и търсиш подкрепа, а не я намираш, но явно е по - добре да се справиш с тях без негова помощ, за да не използва болката ти срещу теб.
15.02.2016 23:21
Ани Иванова
Ани Иванова
според мен си има друга.. Щом интимните ви отношения също не са добре явно не си единствената в живота му.. :)
17.02.2014 16:12
:)
:)
Явно ти изневерява
02.09.2013 22:20
Marrie
Marrie
Мила, хем казваш, че от скоро са зле нещата, хем накрая стигаш до "той никога не е правил за мен това, онова и т.н....". На 20 години определено нямаш мъж срещу себе си, той както и ти предполагам сте още деца :) Не приемай проблемите на толкова сериозно, ще имаш още много приключения по пътя, постави себе си като приоритет и ориентирай нещата така, че ти да се чувстваш добре. Без да вредиш на другите хора, естествено... Що се отнася до момчето, по всяка вероятност вече не си му интересна и бяга от отговорност, тъй като му е неудобно да си го признае. Пътят е пред теб, не го мисли много, колкото и трудно да ти изглежда сега, някой ден ще се смееш на мислите си като дете и в това му е чара, де :)
02.09.2013 16:56
оооо
оооо
Ами отговора е ,че си му безразлична.Какво харесваш в това момче, да те тъпче, да те унижава , ама това си е чист мазохизъм.Ако ти харесва , продължавай с тази връзка , ако не, просто си тръгни и затвори вратата.
02.09.2013 16:23
1
М.
М.
Зарежи го. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
01.09.2013 17:28
didipi
didipi
здр мила по добре го остави кажи че нещо не вървят нещата между вас и е по добре да се разделите ако наистина държи на теб ще те задържи при себе си и ще се промени ако ли не слагай точка докато е време желая ти успех
01.09.2013 16:14
1
Мирела
Мирела
Мисля,че вече нищо не те задържа при него !!!
01.09.2013 15:49
Катрин
Катрин
Мило момиче, повярвай ми - не си заслужава. Щом не можеш да разчиташ на него, значи това не е твоята половинка. Аз съм минала през това, не само че си затварях очите за незаинтересоваността му, но... му простих и ми стана съпруг. По документ, не и по душевност. Не е нужно да споменавам че брака ни издържа "само" 2 години, които за мен бяха една самота, болка и унижение. Развода беше труден, слава богу всичко е зад гърба ми.
Сега имам до себе си сродна душа вече 5 години и повярвай ми - миналото ми се струва пропилян шанс за щастие. Казват, че и за грешките не трябва да се съжалява защото дават урок, но не е така, защото ако имаш разум ще го осъзнаеш навреме и ще го прекратиш. Защото едностранната любов не е достатъчен стимул да търсиш под вола теле. Да се заблуждаваш. Остави го, свободи го от себе си( вече те чувства като тежест), щом го обичаш остави го да живее по начина, който той намира за приемлив, но БЕЗ ТЕБ и започни ДА ОБИЧАШ И СЕБЕ СИ. Знам,че ще намериш и човека, който също ще те обича повече от себе си дори. Ти заслужаваш минимум това.
01.09.2013 08:54
Cvetelina
Cvetelina
Ей, Момичета много благодаря, че все пак сте прочели написаното и сте намерили време да ми напишете нещо.Много ще се радвам, ако имам въможността да си поговоря с вас :)))
31.08.2013 01:45

Рейтинг

3.6
Общо гласували: 5
50
44
30
21
10
Дай твоята оценка: