Да се боря или да се откажа от него след всичко това?

Здравейте!
Аз съм момиче на 18 г. От една година си имам взимане-даване с едно момче от моя град, което също е на 18 г. , а и освен това се познаваме от деца просто не сме си били толкова близки. На 07. 05. 2016г той поиска да се съберем. Аз се съгласих. От първи-втори клас тайничко си го харесвам. От началото правех много грешки. Лъжех го, изневерявах му, не се съобразявах с него. Просто не ми пукаше. Мислех, че всички момчета са еднакви и не бива да се привързвам, за да не страдам. Той ми прощаваше всичко като само ме предупреждаваше, че ми е за последно (не ми беше). Неусетно се увлякох по него, но заради всички тези мои грешки загубих доверието му. Най-много ме вбесяваше в него това, че не искаше никой да знае за нас, защото щели да ни се мешат а и той мразел да бъде на хората в устата. Аз исках да изкрещя на целия град, че сме заедно. Постепенно тези мои издънки започнаха да го отдалечават от мен.

Постоянно късахме и се събирахме. Когато с него бяхме в лоши отношения той се напиваше и ми звънеше. Никога няма да забравя думите му, когато се беше напил след дискотека и ми звънна да изляза да се видим. Каза ми, че го правя на глупак, че го лъжа, че ме е обичал, а аз съм се подигравала с него.

Аз обаче също го обикнах. . . много. Нямаше ден, в който да не мисля за него. Когато той беше пиян все аз бях до него, когато ме потърсеше винаги съм се отзовавала. Платих за грешките си спрямо него. Това, че знаех че е можело да се получи нещо между нас, а аз съм убила тази възможност ме изяждаше отвътре. Освен това аз все още вярвам, че може да се получи. . . че не е късно.

От Май месец миналата година досега ние късаме и се събираме. Нова година прекарах с него и приятелите ни. Той пред хора няма да тръгне да ме прегръща, целува и т. н. Просто не е такъв. На Нова година прекарахме 30 мин. насаме и после ме потърси чак края на Януари. Аз се ядосах. Писнало ми беше да ме търси, да взима това, което иска и после да не ме търси с дни. Не вдигах телефона. Не го поглеждах като се засечем на улицата дори. Избягвах го.

През Февруари той ми писа. Попита ме защо вече го отбягвам. Аз се правех, че не знам за какво говори. Но той настоя да му кажа. Написах му, че не ми се обяснява по социалната мрежа. Той ми звънна. Говорихме доста време. Казах му доста неща. Той също ми каза. Решихме да опитаме отново. Всичко потръгна много добре. Викаше ме да излизам с него и с компанията му. Сядаше до мен. Питаше ме топло ли ми е или ми е студено. Но. . . след 2 дни някой го излъга нещо и той ми писа, че не можел да бъде с човек, на който няма доверие. Разделихме се.

Така стояха нещата около месец. Аз реших да си хвана ново гадже и да продължа напред. Уви, постъпих лошо и се хванах с наш общ приятел. Момчето много държеше на мен. Отнасяше се много добре с мен. Аз обаче си обичах А. (бившия, с който прекарах Нова година). Разделих се с момчето като му казах, че го зарязвам заради А. Бях честна с него. Той не заслужаваше да го лъжа. Докато аз съм имала връзка с това момче бившия ми пък пиел всяка вечер. Наши общи приятели са ми разказвали, че изглеждал тъжен, а като видел тогавашното ми гадже се нервирал.

Когато А. разбра, че с Б. сме се разделили пак ме потърси. Това стана преди една седмица. Поиска да се видим. Съгласих се. Видяхме се. Аз се държах дръпнато и не го поглеждах дори. Той ме попита защо съм се хванала с Б. Аз му отговорих, че защото някой преди това не ме е допускал до себе си (тоест А. ) и съм искала човек, с който да ми отпочине душата. А. ми каза, че винаги съм му се сърдела за глупости. Аз му казах, че той вечно няма време за мен. Той каза, че е така защото ходи и на училище, и на работа. Аз казах, че той ако е имал желание да ме види да е намерил начин. Карахме се близо един час. По едно време той ме попита дали му се сърдя. Отговорих му, че ми е писнало пренебрежителното му отношение. Той каза, че ако съм го обичала нямало да се хвана с Б. Аз пък му отговорих, че той ако ме е обичал да ми е отделял повече време.

Накрая той ми обеща този път да промени отношението си. Казах му, че този път не ми ли отделя повече време и внимание ще се разделя с него, защото имам нужда той да бъде до мен, а не да се виждаме само когато на него му се прави с**с. Той ми обеща този път всичко да е различно. Съгласих се да се съберем. Някак вътрешно усещах, че нищо няма да се промени, но реших да опитам. Първите 2 дни потръгна добре. После обаче. . . всичко по старому. Не ми звънеше 3 дни.

Вчера ми звънна да се видим. Беше 22:30 и се бях изкъпала. Изсъсках му през зъби, че няма да изляза и му казах защо. Той усети, че съм ядосана и ми каза да не му се карам. Аз му казах, че не му се карам. Той ми каза добре ще се чуем пак. Аз му изсъсках “Добре. Айде чао“ и му затворих. Не знам какво ми стана. Мразя, когато той не ме търси с дни. Не искам да сме разделени, но и не искам да се отнася пренебрежително с мен. Той знае, че го обичам. Имам чувството, че и той изпитва нещо към мен, но някак не смее вече да ми се довери след всички тези мои грешки. Още вярвам, че може да се получи нещо между нас, но до там по дълъг и труден път трябва да мина. Да се боря ли за него или просто да се откажа?