Влюбена съм в циганин

Здравейте, искам да споделя моята история и да помоля за съвет.

На 15 години съм и от близо 7 месеца се виждам с едно момче (той е на 17). Майка ми му е била учителка (и не само на него на цялата махала, като цяло) познава семейството му и всяко лято ходех с нея, за да си играя с децата там. Бяхме малки когато с въпросното момче си играехме и един ден просто се намерихме в социалните мрежи и започнахме да се виждаме и да си споделяме.

След първата ни среща бях на седмото небе от щастие, че съм намерила толкова сходен до мен човек, че мога да му споделя с лекота и ще ме разбере и изслуша и реших да споделя на родителите ми с кой точно съм излезнала. Те полудяха, разбирам ги, но обвинявам себе си, че бях решила да им кажа, защото всичко започна така.

Въпреки забраните на родителите ми да не се виждам с него, ние бяхме заедно. Познавам го много добре и обкръжението му познавам и колкото и грешки да е правил сам за себе си аз искам да съм с него. Започна се всичко, като започнем от, 7 месеца лъгане, 7 месеца бягане от вкъщи за да можем да се виждаме, беше ми сложено проследително устройство на телефона, не излизах от вкъщи И ВЪПРЕКИ ТОВА СЪМ ИМ БЛАГОДАРНА ЧЕ ИСКАХА ДА МЕ ПРАТЯТ НА ПСИХОЛОГ И ДА ПРОДЪЛЖА ДА ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАМ, да пея!
Като цяло не исках да се прибирам вкъщи, не исках да седя при тях, да общувам с тях, защото според тях петня семейството и с извинение, но така каза майка ми, , изсирам ѝ се върху името".

След всичко, което ставаше пак не спряхме, той ме убеждаваше, че ще съм по-добре без него, че само ми проваля живота, но исках да се боря за негооо.

Сега родителите ми ме заплашват, че ще става по-зле и ще ме пратят в пансион и ще направят всичко възможно да не се виждам с него. Но знам едно каквото и да става няма да спра да го обичам и да се боря да съм с него.