Сигурно съм си изгубила ума

Здравейте мили хора. Аз съм на 18 год., и живея в едно малко градче, където всички хора се познават. Имах връзка със съседа ми, в която всичко беше супер,но той реши да ме остави и това ме съсипа, защото го обичах много.

Той беше момчето по което тичах 2 години. Скъсахме и ми трябваше много време за да го преодолея.Все пак срещам го почти всеки ден, нали сме съседи. Имала съм преди това още две връзки, но те бяха по-кратки и не така силни.

Честно да ви кажа, до сега нито една от връзките ми не е била успешна. Уж всичко е наред до едно положение и всички свършват по един и същ начин.

Март месец тази година срещнах един мъж, братовчед на мой приятел. Той направо се влюби в мен. В началото се държах хладно, но после се предадох.

Още сме заедно, вече осем месеца. За мен проблемът е, че след случката с моя му нямам доверие. Все се мисля, че е с друга,все мисля къде ли е, с коя ли е.

Имам чувства към него и то много силни,обичам го, но страхът от сълзите не ме напуска и ме измъчва много. Както ви казах, аз съм от малък град.

За мое нещастие, майка ми го познава и няма добри впечатления от неговите тинейджърски години.

Знаете, всеки някога е вършил глупоси. И сега, майка ми забранява да излизам с него. Аз наистина го заобичах, защото той е прекрасен.

Никой до сега не се е държал така мило и така добре с мен. Каква да правя, вече и аз не знам. С него забравих болката.

Моля Ви, помогнете ми да реша какво трябва да направя. Обичам и майка ми, обичам и него.