Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Да изгубиш нещо, което не си притежавал... боли

Да изгубиш нещо, което не си притежавал... боли

редакция:
Да изгубиш нещо, което не си притежавал... боли
Никога до сега не съм предполагал, че мога да изгубя нещо, което никога не съм притежавал и то това само заради една изречена не на място дума и явно неправилно разбрана.

"Малките камъчета обръщали каруцата" - казват хората, може би е така. Не съм и предполагал, че може да ми е толкова гадно и да се раздирам - заради очи, които не са виждани.

Не знам какво става, нямам и идея какво се случва. Дадох всичко от себе си, а и получих доста искренност, чуввтва и какво ли не. Може би полудявам, не знам. И минава ден и сподялм тук, споделям и давам себе си.

Предпочитам да ме мразят, да ме хулят, да ме плюят от колкото да бъда разкъсан от студенина и безразличие, а след това лешоядите да ме изядат - там на вън. Аз ли си правя всичко това - не знам, така съм орисан ли - и това не знам.

Нищо лошо не съм направил на никого, винаги се стремя да помагам и да давам всичко от себе си. Живота бил "радост и тъга" е няма ли вече да има и радост за по-дълго време. Блясъци, искри, а после пожар и пак отначало тама в "ямата".

Сега ще си кажете сигурно, че съм комплексиран, ще споделите, че всичко ще мине ще има ново начало. Може и да сте прави, знам ли ? Разкрих себе си, допуснах я, до себе си. Там където дълго време, може би от страх, не съм допускал никой.

И какво казах, каза, че ситуацията е иронична - да такава е според мен, но това не означава, че не е истинска, искренна и ценна. Това не означава, че не чувствам всичко, което съм изрекъл, това не означава, че не ценя човека срещу мен, това не означава още хиляди неща.

По дяволи те, разкъсвам се, а съм силен човек, който умее да натъпква всичките си неволи в "миши дупки". Сигурно трябва да мина и през това, да се науча явно още по-силно да ценя.

Не знам, даже защо пиша, но явно това е моят заместител на виковете. Явно това е моя начин. Не смятам да се отказвам, ще се боря, защото такива хора много рядко се срещат.

"Хора, които да цениш, хора с които да си истински, да си себе си. Хора, които ти дават всичко, от което имаш нужда. Хора заради, които да страдаш, да се усмихваш, да си щастлив с тях, хора заради, които си готов на всичко.
Хора, които да прощават грешките ти, хора, хора, хора"!

Какво направих, даже ходих на черква, запалих свещички за здраве, но не само за семейството ми и близките ми, а и за човек, който не познавам и неговото семейство. Това прави ли ме слаб - това съм почувствал това съм направил.

Явно не заслужавам хубавите неща в живота, а само самота. Докато, пиша /сега сигурно пак ще си кажете, че съм слаб/ даже се просълзявам. Или ми се събрало прекалено много или наистина всичко това, което чувствам е много по-силно от колкото предполагам.

Пиша много неподредено и разкъсано, но така ми идва от вътре. Само знам, че мечтите ми не са празни. Ще продължа, ще вървя, ще се боря, а ако загубя пак ще се изправя - колкото и време да ми отнеме това. Но, сега боли, боли, наистина боли.

"Ирония" - тази проклета дума, думата, която обърна всичко. Казаха ми: "Ти сам каза, че е иронично и сега разбирам, какво е мнението ти за всичко и за нашите отношения".

Мойте думи останаха неразбрани. Иронична е ситуацията, а не чувствата - те са истински, много истински. Явно така е било писано, за съжаление. Аз съм човек, който твърди, че: "Човек не трябва да съжалява за казаните думи или извършениете действия, а трябва да съжалява за това, което не е казал и това, което не е направил!", но уви явно съм в грешка и сега съжалявам.

Отново останала разочарована, явно съм поредния човек, от който се разочарова. Не знам, може просто и да си е търсила причина - за да прикрие страха си да се срещне с любовата, страха да не бъде наранена отново. И мен ме страх, но какво от това - пак ще се изправя. Е, ето това е сега вътре в мен.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
alisia
alisia
Интересна история.
22.05.2011 23:17
1
амирта
амирта
Здравей. Не ми стана много ясно какво толкова си казал, че ти се е разсърдило момиче, което до колкото разбрах, дори не познаваш на живо. Обаче каквото и да си казал, не вярвам да е толкова зле. В смисъл жените по принцип, когато им говориш нещо двузначно, а за да не те разбере би трябвало да е така. Винаги първата им мисъл е: това сега в този смисъл ли го казва или в този, или в онзи ? Не си мисли, че на нея не й е минало това през ума. Бих се равала да споделиш какво толкова си казал, за да мога да ти оставя по-смислен коментар или поне да се опитам да ти помогна.
Нагледала съм се на междуполови отношения и честно, повечето неща, които виждам и които ми се споделят са, ами гадни и използвачески. Ще кажеш, че на повечето хора им е по-правдободобно да излъжат, отколкото да кажат истината. Обаче, като лъжеш, би трябвало да си дадеш сметка колко много можеш да съсипеш нечий живот. Много хора не биха съжалявали за пропилените 5,10 че и повече години с половинката си, ако не се лъжеха, ако не чакаха нещата да се оправят сами, ако не ги беше страх да кажат точно какво мислят и точно както го усещат. И когато един човек иска да си отиде, но няма смелост да го направи, се хваща за най-малката сламчица, да се разсърди, обиди, да те изкара виновен и най-после да си отиде. За това, не искам да те наранявам, дори не знам какво си казал, но ако аз или приятелят ми се хващахме за всяка дреболия, а ние редовно се сдърпваме, нямаше да сме заедно повече от 2 години(сега ще станат 6). Сподели какво си казал и без друго тук всичко е анонимно, а това за свещите, които си запалил да покажеш чуствата си, не е признак на слабост. Това е човечност.
19.04.2011 16:46
123456
123456
Не знам ама точно от тези думи, които си писал имах нужда да чуя и аз. Разплаках се, но не разбрах много - разбрах, че съжаляваш за нещо станало, и сега те боли. Съжаляваш, че не можеш да върнеш времето, съжаляваш, че около теб всичко е тъга и болка.
Хората казват: Не поглеждай назад и не съжалявай за нищо. Всеки е правил огромни грешки в живота си, няма вечно да съжаляваме. Казал си нещо, но не го приемат в този смисъл - ами да си го приемат, както искат. Един живот живеем - бори се и изпълни мечтите си, преодолей болката - от нея полза няма.
Няма да ти казвам, че ще забравиш - напротив, винаги ще се сещаш, просто се въоръжи със сили, чувства и положителни емоции, за да продължиш.
Аз те разбирам напълно, защото в момента съм в същото състояние и само с писане се справям.
Ти сам каза - ще се боря, това разкрива амбицията ти, силата да преодолееш проблемите.
Та така де - изводите:
Бъди себе си и не съжалявай за нищо
Вярвай в това, че можеш и заслужаваш да живееш така, както искаш
И последно- бъди оптимист и вярвай, че винаги монетата има две страни, а тя не спира да се върти.
Успех във всичко и много оптимизъм.



06.04.2011 17:06
2

Рейтинг

4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка: