Изгубих желанието си за секс! Дали е временно... ?

Здравейте,
искам да ви споделя моята история, но ще започна малко по-отдалеч, тъй като мисля, че в случая подробностите са от значение. Всичко започна преди няколко месеца, когато се разделих с дългогодишния си приятел заради друго момче, в което се влюбих почти от пръв поглед и съвсем скоро вече не можех да мисля за нищо друго освен за него.

Всичко беше чудесно 1 месец, мислех, че съм си намерила любовта на живота, но явно съм сбъркала. Бях полудяла по този човек, всичко беше невероятно, включително и секса, никога не бях усещала толкова силна връзка с мъж на всякакво ниво, сексуално, емоционално, всякакво. . Бяхме заедно няколко месеца и всичко вървеше много добре до момента, в който аз претърпях инцидент и се наложи да остана вкъщи с гипс. Това ми се отрази много зле, тъй като по принцип съм много активен човек и това да лежа вкъщи ме убиваше, спрях да се поддържам, да се гримирам, спрях да се чувствам жена, не излиах никъде и се чувствах като инвалид, въпреки че знаех, че е временно и за няколко месеца ще се възстановя.

Всичко това повлия страшно много на самочувствието ми и забелязвах как този човек малко по малко се отдалечаваше от мен. Смазваше ми самочувствието все повече с всеки изминал ден. Бях му споделила, че не се чувствам красива и желана и той не само че не се опитваше да ме успокои, но дори ми казваше, че е нормално да не се чувствам така, че съм започнала да се отпускам, че качвам килограми и т.н. Аз буквално се налагаше да се моля за вниманието му, а той все си намираше оправдания да не е до мен. това продължи няколко месеца, след което един ден просто получих смс, в който той ми казва, че повече не му се занимава с мен, как поглъщам прекалено голяма част от внманието му, което може да насочи към нещо друго по-смислено, например работата.

Дори не пожела да говорим по телефона. . Много ме заболя от това, чувствах се съсипана, това задълбочи депресията ми, не исках да виждам никого, не исках да излизам, не исках нищо. . 1 седмица не излязох от нас, приятелите ми идваха да ме виждат, а аз не спирах да плача и да се самосъжалявам. Веднага след като това стана потърсих бившия си приятел, той не знаеше за инцидента и когато разбра много се притесни и дойде веднага, беше страшно мил и грижовен, разказах му цялата ситуация без да спестявам нищо и решиме да опитаме отново, само че тук се появи проблема. .

Аз установих, че нямам сексуално желание, нямам сексуално привличане не само към него, а към никого. Споделих му го и му казах, че може би ми трябва малко време да осъзная какво се е случило, излязох на няколко срещи с други хора, но резултатът беше същият, не само че не изпитвам сексуално привличане, а дори ми е неприятно мъж да ме докосва, а това никога не ми се е случвало.

С момчето, в което бях влюбена това никога не е било проблем, самото му присъствие в стаята ме възбуждаше и ме караше да го желая, усещах много силна енергия между нас, за мен никога това между нас не е било само секс, колкото и кратко да беше, аз правех любов с този човек. . и той твърдеше, че го чувства по същия начин. Малко след раздялата ни при мен се появиха и други проблеми, чисто финансови, семейни и тн и се опитвам да си обясня дали всичко това накуп е повлияло върху липсата ми на сексуално желание, дали е от стреса или все още просто съм много афектирана от раздялата или пък не съм с правилния човек в момента. .

И дали това ще премине, защото вече продължава повече от месец. Може би този човек ми е оставил някаква емоционална травма и затова сега съм си сложила някаква бариера пред сексуалните си контакти с мъжете. Моля ви за някакво мнение.