Обичахме едно и също момче, а то се подигра с нас

Харесвах това момче отдавна. Сините му очи ме пронизваха всеки път, когато разговаряхме и по всичко личеше, че и той ме харесва.

Бяха с много особен син цвят, какъвто не бях виждала дотогава - тъмносиньо, почти черно, като морска вода в най-дълбоката част на морето.

Най-добрата ми приятелка също го харесваше и постоянно се засичахме тримата в едно кафене. Той ходеше там, защото му харесваше, а ние - заедно или поотделно - с надеждата да го срещнем.

Всеки път, когато се срещахме, очите ни провеждаха бърз разговор, така че думите бяха напълно излишни.

Един ден, когато бях сама в кафето, отчаяна, че той няма да дойде изобщо, усетих дишане в ухото си и един непознат глас ми прошепна: "Готова ли си да опиташ това, което и двамата искаме ?"

Нямаше нужда да се обръщам, бях убедена, че е той, затова казах само едно "Да". Разбира се, беше той и с радост се метнах в колата му, която се изстреля към дома му. Всъщност - както се оказа, към неговото ателие, тъй като той беше художник.

Ателието му, което по всичко личеше, че не се използва за дом, а само за работа, беше пълно с картини, които беше нарисувал сам - предимно голи женски тела, изпипани с невероятно майсторство.

"Обичам те от мига, в който те видях", прошепна ми той, докато целуваше косата ми. Сексът беше наистина вълшебен, а преди да си тръгна, той нахвърля с молив скица на проснатото ми от изнемощение върху леглото тяло.

На другия ден бях като замаяна, но реших да не казвам на приятелката си, защото бях убедена, че тя ще ми се разсърди, ако разбере, че аз съм успяла да пробия при нашия общ любимец, а тя - не.

Отидох в кафенето, където тя не закъсня да дойде, както се бяхме уговорили. Отбягвах темата за синеокия красавец и този път изобщо не говорихме за него.

Усещах, че го обичам, а и нали той ми беше казал, че изпитва същото към мен още от мига, в който ме е видял за първи път. Не съм от доверчивите, но знам, че един мъж не би излъгал за такова нещо.

Приятелката ми ме гледаше странно и няколко пъти ме попита какво има. "Има едно момче, което обичам, и вчера то ми призна, че изпитва същото", похвалих се аз, без да уточнявам подробности.

"И аз имам ново гадже, ще ви запозная довечера, с него се обичаме искрено и мислим дори да живеем заедно", не остана назад и приятелката ми.

В този момент влезе синеокият красавец, и цялото ми тяло затрептя като струна.
Вместо да седне в дъното на кафенето, както правеше винаги досега, той направо се устреми към нас двете.

Широката усмивка, която се разливаше по лицето ми от щастие, замръзна, когато той целуна в устните приятелката ми. След това направи същото и с мен.

Но без да ни прегръща - ръцете му бяха заети. В тях имаше по един свит на руло лист. Протегна ръцете си и подаде на всяка от нас въпросните листове.

С треперещи длани разгърнах моя - това беше скица на голата ми приятелка. Тя с ужас се взираше в своя лист, на който, като надникнах, видях, че се излежавам аз, с разпиляна коса по възглавницата.

Синеокият художник ни намигна многозначително, след което излезе от кафенето. И никога не дойде отново. След няколко седмици напразни опити да го срещнем, за да му кажем какво мислим за него, и ние се отказахме от това кафене.

Докато един ден съвсем случайно не го видяхме да се разхожда в един парк в компанията на един ротвайлер, страхотна руса мадама и две разкошни близначки със златисти къдрици, които явно току-що бяха проходили.

Когато се разминавахме, той ни погледна и двете в очите и ни намигна. И двете знаехме, че още на другия ден ще сме на поста си в кафенето.