Душевните страдания на едно момиче
редакция:
Дано някой прочете написаното от мен. Искам да излея мъката си пред вас, скрита зад анонимността. В реалния живот с никого не бих споделила моите преживявания.
Аз съм дете от смесен брак. Майка ми е българка, а баща ми е грък. Той е бохем, човек на живота. Отгледана съм от родителите на майка ми. Гръцките ми баба и дядо не ме познават дори.
Мама нямаше добри отношения с родителите си, а аз много ги обичам и уважавам. Но любимия ми дядо почина и много ми липсва. Те с баба бяха моето истинско семейство.
С майка ми нямам добри отношения. Тя вечно ми се сърди, че съм била студена и жестока с нея, не съм си говорила с нея, била съм повече при баба. Тя не може да разбере, че допреди 3 години баба и дядо бяха моето семейство
Нямам си приятел, а съм влюбена в едно момче, което си пада по друга, а аз съм бая хлътнала. Чувствам отчаяние и самота.
Проблемите вкъщи ме потискат и искам някой, който да ме прегърне и успокои, да ми каже, че всичко ще бъде наред.
Как да се справя със самотата си ? Искам да съм щастлива, а не мога. Тези проблеми в къщи ме тормозят.
Иска ми се да вярвам, че има светлина в тунела, но просто от 3-4 години не ми се случва нищо хубаво. Защо ли ?
Аз съм дете от смесен брак. Майка ми е българка, а баща ми е грък. Той е бохем, човек на живота. Отгледана съм от родителите на майка ми. Гръцките ми баба и дядо не ме познават дори.
Мама нямаше добри отношения с родителите си, а аз много ги обичам и уважавам. Но любимия ми дядо почина и много ми липсва. Те с баба бяха моето истинско семейство.
С майка ми нямам добри отношения. Тя вечно ми се сърди, че съм била студена и жестока с нея, не съм си говорила с нея, била съм повече при баба. Тя не може да разбере, че допреди 3 години баба и дядо бяха моето семейство
Нямам си приятел, а съм влюбена в едно момче, което си пада по друга, а аз съм бая хлътнала. Чувствам отчаяние и самота.
Проблемите вкъщи ме потискат и искам някой, който да ме прегърне и успокои, да ми каже, че всичко ще бъде наред.
Как да се справя със самотата си ? Искам да съм щастлива, а не мога. Тези проблеми в къщи ме тормозят.
Иска ми се да вярвам, че има светлина в тунела, но просто от 3-4 години не ми се случва нищо хубаво. Защо ли ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Сами се раждаме и сами умираме. Всичко помежду е преходно, затова не тъжи, а се дръж изправена. Не разчитай някой да те държи на крака, защото това не е правилно. Самотата може да е и добър спътник по пътя към самата теб.
Пиша съвсем искренно каквото мисля, без да разчитам на безмисленно нахвърляни клишета, целящи да изразя себе си като по интересен.
Аз също нося големи драми в себе си и никой не е в състояние да ме облекчи, единствен сам подържам себе си.
Успех. Хората не трябва да са тъжни а задружни.