Любов - дума под прикритие
редакция:
И застава пак пред огледалото, поглежда уморените очи. Очаква нов ден без болка и сълзи но знае, че както и преди за нея това ще са тежки дни. Иска да забрави, но спомените стиска я в окови, щастието беше сън, а настоящето тъга. Спомени до вчера изживени напомняха подутите от плач очи и усмивката вълшебна днес той от нейното лице заличи. Искаше и се да бъде силна все си казваше това е край но как да кажеш край на чувства, надежди и мечти. Надяваше се, че за нея той ще се промени но уви той си бе такъв сърце не носеше а камък. И ето телефона, че звани дали е той дали не е? Затича се и ето пак надежди тя получи, с думи нежни в примка той да я усучи. Не си помисляше за миг, че той отново е самотен и търси нейната любов, просто вдигна каза идвам.. И пак нежни думи и лъжи и пак заблуди и мечти. И всичко продължи както преди тя чакаше до телефона а той я търсеше като пламнеше пожар в него от чувства. И днес тя пак гледа през огледалото, лик там вече не се вижда загуби себе си тя докато откриваше него... даряваше любов а получаваше само лъжи и мили думи. Любов му казват, дума под прикритие мъка, тежест и тъга по щастие някъде изгубено не потърсено и не пожелано. Тъжно е, че в живота най–тежко е любовта, болест да беше щеше да мине, спомен щеше да се отмие, но щастието да търсим там където не ни чака най–тежи....
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари