Щастие - дума с две лица

Просто вървеше без посока без дестинация. Искаше да заплаче, но даже нямаше сили да погледне към тях, хората на улицата изглеждаха сякаш излезли от приказка . С усмивки на лицата хванати за ръце, с погледи така чисти и искрени като радостта на дете. Всичко беше така цветно и красиво край нея наближаваше Коледа а тя дори не си даваше сметка, мъката в сърцето и не и позволяваше да мисли за нищо друго осен за него. Той просто си беше тръгнал без да каже защо и как беше я оставил. Сякаш от нищо то той изникна зад ъгъла тя се затича с затаен дъх мислейки си "ето го сега ще ми обясни". Но за съжаление той не беше сам зад гърба му вървеше друго момиче хванала го за ръка .. Тя не можеше да повярва как е възможно нима всичко е било лъжа? Разминавайки е той я погледна и се усмихна, подмина я само с усмивка след цяла една година щастие. Момичето стоеше вцепенено, снегът се усилваше а студът все по суров а тя просто си стоеше на мястото където той я подмина. Изведнъж усети ръка, която я хвана.Тя се стресна и втренчи поглед.. Очите и виждаха белобрад старец той и се усмихна и благ глас и каза: – Не тъжи мило момиче, а се усмихни и запомни и не забравяй !Не вярвай в чудеса, разчитай на тях!!! По Коледа винаги стават чудеса!