Влюбих се в женен с дете

Здравейте! Казвам се Лилия, на 21 съм. Живея и уча в София. Висока съм 168 имам руса коса и зелени очи.Ходя на фитнес и имам добра фигура. (да добиете представа). Чудя се как да започна. Ще започна от самото начало.

С моя приятелка, на име Кристина бяхме в столично заведение, когато до Криси седна непознат за мен мъж на видима възраст 25-27 години, мургав, висок с атлетично тяло и прекрасни черни очи. Поговориха с Криси, след което тя ме запозна с него.

Ще го нарека просто "Н". Трябва да призная, че чара и дрезгавия му, твърд глас ме завладяха още в първата секунда. "Странникът" си тръгна и този ден изобщо и не стана дума за него. На следващия ден, бях на лекции, когато Криси ми се обади и ми каза, че "Н" е искал номера ми и тя му го е дала.

Като чух това изпитах някакви странни смесени чувства. Хем бях ядосана от това, че раздава номера ми наляво-надясно без мое разрешение, хем се зарадвах, че хубавецът е проявил интерес към мен. Още същата вечер той ми се обади и ме покани да идем заедно на клуб. Съгласих се.

Отидохме в един известен столичен клуб само двамата. Прекарахме си страхотно. Когато си тръгнахме, той ме изпрати до вкъщи. Поканих го да влезе, за да хапнем нещо. В крайна сметка не хапнахме нищичко, защото той "ми налетя" още от вратата!

Блъсна ме до стената и започна да ме целува. Докосваше ме навсякъде и аз бях на ръба да експлодирам. О, Боже мили, колко го исках точно в този момент. Но, явно женския морал надделя над страстта и желанието ми и не правих секс с него.

Продължихме да се виждаме 8 месеца. Обичах го до полуда, както и той мен. Той е втория мъж в живота ми. Всичко вървеше идеално. секса беше несравним. Правехме го всеки ден и бяхме постоянно заедно. Имах му доверие и не си позволявай да преглеждам фейсбука му, или да се ровя в телефона му.

Един ден обаче, той беше в банята, а аз реших да разгледам нашите снимки от предната вечер и ненадейно се натъкнах на много снимки жена горе-долу на неговата възраст и малко момиченце. Усетих за какво става въпрос. Попитах го веднага, а той си призна, че е женен от 4 години и има дете, но жена му е била най-голямата грешка в живота му.

Изгоних го от вкъщи и 1 месец не поддържах никакъв контакт с него. Той ме следеше непрекъснато, а аз го обичах повече от себе си дори...проклетото копеле, което ме беше лъгало толкова дълго. Един ден ми написа СМС: "Вдигни си скапания телефон, важно е!".

Вдигнах телефона и той каза, че незабавно трябва да се видим с претекста, че трябва да ме запознае с някого. Беше ми много любопитно и се срещнахме в едно кафене.

Паркира джипа си и първо ми се стори, че е сам, след това от предната седалка свали малка, руса кукла, която, макар и светличка, има чертите на баща си. "Н" дойде при мен и ме прегърна. Седнаха с малката. Той й каза: "виж тате, т'ва е една моя много добра приятелка, може да и казваш 'кака Лили'.

попитах малката сладурана как се казва и тя ми каза "Никол". Очевидно се срамуваше. Ха-ха принцесата, беше кръстена на татко си. Та така... от този ден нататък, започнахме да се виждаме отново с "Н", но този път той взимаше и Николче с нас понякога. И така 2 години. Обичам го повече от всичко. Обичам и Николче. Луда ли съм? Какво да правя кажете ми, моля ви!