Той е перфектен, но живеем в различни държави
редакция:
Здравейте. Момиче съм на 23 години и живея в чужбина. Всичко започна преди година, когато се разделих с тогавашния ми приятел. Много го обичах и тази внезапна раздяла ме накара да се чувствам съсипана. Плачех ден и нощ и болката така и не отихваше в продължение на месеци.
Поради тази тежка за мен раздяла реших, че връзка в този момент не ми е нужна, но си търсех просто забавление без обвързване и проблеми. Е, намерих го. . . или поне така си мислех. Започнах да се виждам с едно момче, имахме уговорка да се забавляваме само и това е. Но нещата станаха други, почнахме да си споделяме и т. н.
Нямам чувства към този човек, но си помагаме някакси и това продължава вече година. Но в последните пъти в който съм била с него някакси и желанието вече го няма. Имам нужда от нещо ново и интересно. . . А в същото време съм хлътнала по човек, който допреди 1 седмица дори и на снимка не бях виждала, а си пишехме от 5 месеца.
Той ме плени с чувството му за хумор и как разговорите ни бяха без никакви задръжки и не усещахме кога минаваше времето. Никога не сме водили сериозни разговори за нас или нещо от сорта. . само намеци, който може и да съм изтълкувала грешно. Проблемът е, че дори и не мога да си помисля за реална среща с него. . аз съм тук, той също е в чужбина, но в друга държава.
Прибираме се до България всеки път по различно време и честно казано съм изгубила надежда, че ще се засечем там някога. Но нещо ме влече към този човек и когато ми пише, което не е много често, просто защото не влиза често, но винаги ме кара да се усмихвам.
И всичко ми е много объркано и наистина не знам какво да правя и как да постъпя с всичко случващо се около мен? Ще се радвам да чуя мненията ви. Благодаря!
Поради тази тежка за мен раздяла реших, че връзка в този момент не ми е нужна, но си търсех просто забавление без обвързване и проблеми. Е, намерих го. . . или поне така си мислех. Започнах да се виждам с едно момче, имахме уговорка да се забавляваме само и това е. Но нещата станаха други, почнахме да си споделяме и т. н.
Нямам чувства към този човек, но си помагаме някакси и това продължава вече година. Но в последните пъти в който съм била с него някакси и желанието вече го няма. Имам нужда от нещо ново и интересно. . . А в същото време съм хлътнала по човек, който допреди 1 седмица дори и на снимка не бях виждала, а си пишехме от 5 месеца.
Той ме плени с чувството му за хумор и как разговорите ни бяха без никакви задръжки и не усещахме кога минаваше времето. Никога не сме водили сериозни разговори за нас или нещо от сорта. . само намеци, който може и да съм изтълкувала грешно. Проблемът е, че дори и не мога да си помисля за реална среща с него. . аз съм тук, той също е в чужбина, но в друга държава.
Прибираме се до България всеки път по различно време и честно казано съм изгубила надежда, че ще се засечем там някога. Но нещо ме влече към този човек и когато ми пише, което не е много често, просто защото не влиза често, но винаги ме кара да се усмихвам.
И всичко ми е много объркано и наистина не знам какво да правя и как да постъпя с всичко случващо се около мен? Ще се радвам да чуя мненията ви. Благодаря!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Не му мислете много.
Интернет връзки ще имате много.
Днес със един ще овщувате утре с друг.
Докато не срещнете точния.
И един от двама несе измести при другия.
Независимо колко е голямо разтоянието по- между им.
Вие мила ,нямате нужда от съвет.
А от време ,за да откриете точния.
Успех!!!