Няма такава държава!

Докога тази държава и нейните управници ще извършват геноцид с народа си? ! Възмутена съм, толкова много! Ще започна отдалече. . .

Страдам от дискова херния от 7-8 години. Изпадах в кризи, които ме караха да мисля за край на живота си! Толкова страшни болки, неописуеми, да лазиш по земята, да не можеш да се изправиш, просто който не го е преживял, няма как да разбере за какво иде реч.

Кризите първоначално бяха кратки - 2-3 дни, с течение на годините, времетраенето на кризите се увеличаваше - една седмица, 10 дни, две седмици, докато последната криза, която беше в края на август миналата година, продължи около четирдесет дни.

Постъпих в местната болница, в неврологично отделение. Лечението приключи след множество инжекции, системи, хапчета. . . След като се прибрах у дома, кризите отново се засилиха и не само, че се върнах в изходна позиция, но може да се каже, че положението ми беше още по-зле. Пълно отчаяние. . . Няма правилно лечение, не става, не зная къде да отида! Просто един омагьосан кръг!

По професия съм учител по физическо възпитание и спорт. Учебната година започна, а аз не мога да я подхвана. Но съдбата ми помогна!

Чувайки за болницата в Панагюрище, реших да опитам да се свържа с регистратура и да попитам какви възможности има за лечение. Отговориха ми много любезно, провериха за свободни легла в отделението и ми казаха, че на момента мога да постъпя, още същият следобед, тъй като аз съм на 100 км. от Панагюрище. Пожелаха ми приятен път, и че ме очакват!

Приеха ме през спешният кабинет - направиха ми бързи тестове, изключително внимателни и любезни, а аз се превивах от болки и със сълзи на очи, ме качиха в неврохирургиите.

Казаха ми, че съм за операция и аз изпаднах в шок! Упорствах и на момента реших да си събера багажа и да си тръгна обратно! Изпитвах адски страх! Успокоиха ме, като ми казаха, че никой на сила не може да ме застави да си направя операция, и че в момента д-р Георгиев, завеждащ отделението го няма, а след като разговарям с него, тогава да взема решение.

На следващия ден, се срещнах с д-р Георгиев. Разглеждайки направеният ми по-рано скенер, той беше категоричен, че нямам друг вариант, освен операция. Просто ме попита: "Кога? ", а аз вече бях толкова зле, че бях готова на момента да легна на операционната маса

След десет дневен престой, операцията се случи. През този период видях много болни, които забравяха за болката след вълшебната намеса на Д-Р ГЕОРГИЕВ И ЕКИПА МУ! Да, с главни букви, просто този човек е наистина е истински ВЪЛШЕБНИК! ! !

Щом отворих очи, след три часа и половина, аз нямах болки! Просто, всичко беше останало зад гърба ми! Изключително внимание на медицинския екип и персонал! А, доктора. . . . . той живееше с болките и съдбите на пациентите си! Така го чувствах!

И днес научавам, че неврохирургии в Панагюрище НЯМА! Спрени са субсидиите от Асарел, няма средства, няма кадърни лекари, защото всички заминават за чужбина. ДА, и д-р Георгиев е заминал за Германия! А, аз споделях с близките си и приятелите си, че такива като д-р Георгиев и 50 000 лв. да получават месечно са им малко, защото те оперират съдбата на хората. С каква ръка, психика и концентрация трябва да си, за да издържаш по 10 часа над операционната маса, да оперираш тумори, да боравиш със скалпела около гръбначните нерви и прочие. . . Е, д-р Георгиев беше един от тези феномени, но нашата държава нехае за такива като него. Там, в Германия, със сигурност му предлагат страхотни условия за работа, атмосфера. . . Защо и ние не можем да го правим? ! Защо всичко хубаво трябва да се затрива? ! ДО КОГА? !
Е, НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!