Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»На 48 съм и още не знам дали ще го срещна - продължение
На 48 съм и още не знам дали ще го срещна - продължение
редакция:
Много време ми трябваше да се реша да напиша моята изповед и то с малко подробности. Ще направя малко допълнения към моята история. Малка се омъжих и разведох. От брака имам дъщеря която отгледах сама. Баща и само плащаше издръжка и нищо повече. Имах няколко връзки, но за втори брак не съм си и помисляла. Така при последната ми връзка нещата останаха неизяснени и аз сякаш се затворих в себе си.
Реших, че или много искам или няма това което търся. Наистина живеех с майка ми защото тя беше болна и се нуждаеше от внимание, но не постоянно. Никога не съм позволявала на родителите да ми се месят в личните взаимоотношения. Отидох на нова работа, която ангажираше много от времето ми, но нищо не се случваше. След време заминах за чужбина и вече 5 години не съм в България.
Но изглежда мъжете и тук са като навсякъде. Явно типа който си оформям в моето съзнание е на изчезване. И сега идва развръзката. След като го споделих с вас и получих толкова мили и конкретни отговори, една от читателките Калиопе ми предложи да си оставя скайпа или имейла за контакт.
И тъй като съм новачка не се съобразих да и го пратя на лично съобщение, а го поместих в отзивите. Така получих няколко покани от господа в скайпа, но ме заинтригува само един и оттогава си комуникираме непрекъснато. Не знам какво ще излезе от цялата ситуация, но в момента чувствам, че отново живея. Този човек има невероятната способност да те накара да се почувстваш специална.
Аз която си мислех, че такива запознанства не са сериозни съм изумена от това, което ми се случва. Не искам да мисля какво ще стане след време, но в момента съм щастлива.
Споделям това на всички които са загубили вяра като мен, че някъде я има тяхната половинка и да не губят надежда, че ще я открият. Просто ако не опитат няма да разберат.
Още веднъж благодаря за подкрепата и желая на всички много късмет в личния живот.
Реших, че или много искам или няма това което търся. Наистина живеех с майка ми защото тя беше болна и се нуждаеше от внимание, но не постоянно. Никога не съм позволявала на родителите да ми се месят в личните взаимоотношения. Отидох на нова работа, която ангажираше много от времето ми, но нищо не се случваше. След време заминах за чужбина и вече 5 години не съм в България.
Но изглежда мъжете и тук са като навсякъде. Явно типа който си оформям в моето съзнание е на изчезване. И сега идва развръзката. След като го споделих с вас и получих толкова мили и конкретни отговори, една от читателките Калиопе ми предложи да си оставя скайпа или имейла за контакт.
И тъй като съм новачка не се съобразих да и го пратя на лично съобщение, а го поместих в отзивите. Така получих няколко покани от господа в скайпа, но ме заинтригува само един и оттогава си комуникираме непрекъснато. Не знам какво ще излезе от цялата ситуация, но в момента чувствам, че отново живея. Този човек има невероятната способност да те накара да се почувстваш специална.
Аз която си мислех, че такива запознанства не са сериозни съм изумена от това, което ми се случва. Не искам да мисля какво ще стане след време, но в момента съм щастлива.
Споделям това на всички които са загубили вяра като мен, че някъде я има тяхната половинка и да не губят надежда, че ще я открият. Просто ако не опитат няма да разберат.
Още веднъж благодаря за подкрепата и желая на всички много късмет в личния живот.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 1
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Но ти пожелавам това да не ти се случва...:)))