ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Не знам колко още ще издържа така

Не знам колко още ще издържа така

Не знам колко още ще издържа така
Здравейте!
От доста време чета историите тук и част от тях ми се струват измислени, но други са доста реални. Все се каня да напиша и аз своята история, но до сега все не успявам да събера кураж.

Може би някои от вас ще си кажат след като прочетат историята ми “Тази въобще не осъзнава ли, че няма проблем и че живота и е прекрасен. Много хора мечтаят за това, което тя има. “ – Да знам, че има много хора, които гладуват и чиито живот е много по-труден от моя, но за мен лично проблема ми си е труден за разрешаване, за това пиша тук и моля за съвет. Благодаря предварително на всеки, който ще напише мнението си.

Е това е моята история. Аз съм студентка в чужбина. Заминах с приятеля си (и той е студент в същия университет, в който и аз). Много го обичам, и не мога да си представя живота си без него, но напоследък нещата не вървят никак добре. Той се разболя и се налага за определен период от време да влиза за по една седмица в болница.

В този период обаче той е много слаб и трябва аз да поема грижите за него. Да му готвя, да чистя, да му помагам и най-важното да гледам да не се разболя, защото неговата имунна система е доста слаба сега и един обикновен вирус за него може да е много опасен.

Аз много внимавам да не се разболея и правя всичко по силите си да остана здрава. В края на тази година ще приключи лечението и ще се оправи, но мисля, че аз не мога да се оправя. Аз не съм физически болна, но психически съм срината. Не се смея вече, вечно съм тъжна и освен това доста често забравям разни важни неща.

Както казах съм студентка и имам лекции от 8 сустринта до 18. 00 вечерта 4 дена в седмицата, имам да пиша проекти, да изнасям презентации и да се подготвям за изпити, което отнема много време. Освен това ходя и на работа, за да има от къде да изкарваме пари, за да се издържаме. И през свободното време трябва или да пазарувам или да тичам до болницата при него, за да не е постояно сам.

Нямам свободно време, което мога да отделя за себе си. Лятото не можах да си почина, защото трябваше да тичаме по различни болници, за изследвания и резултати. Всеки ден рева, защото много трудно издържам на напрежението.
Нямам как да му споделя на него, защото може да се разсърди. Или да се притесни много, а както той сам казва „Сега ми трябва много спокойствие“.

Ще се побъркам, защото към всичко това се намесват и изреченията, които чувам от него и от родителите му доста често и честно казано не са ми никак приятни. Неща от сорта на „Трябва да останеш здрава/ Внимавай да не се разболееш. /Прави това и това, за да не се разболееш. “ – постоянно повтарям, че правя всичко, което мога, но имам чувството, че понеже съм по-малка от него и всички мислят, че съм невнимателна и че не ме интересува много.

Всички мислят, че трябва да ми дават акъл и да ме учат на някои неща. Да, разбира се, че разбирам, че искат да помогнат, но това е грешният начин, защото ме карат да се чувствам изключително некадърна и да смачква като самочувствието ми така и мен самата. Имам чувството, че не могат да разберат, че на мен също не ми е много приятна ситуацията.

Искам да изкарам хубави оценки в университета и да завърша с хубава диплома, но ако продължава така ситуацията не знам колко ще успея да издържа. Гледам през всяка свободна минутка да уча, защото иначе ще изпусна материала и после няма да мога да наваксам.
Моля ви, дайте ми съвет. Как да спася себе си? Как да върна силната си психиката обратно?

П. С.
Само да кажа, че няма как да кажа нито на него нито на родителите му, че това ме съсипва. На него не мога, защото е болен, а на родителите му няколко пъти опитах да кажа с лек намек, но не разбират. Ако им кажа директно ще ми се разсърдят. Много обичам приятеля си и не искам да се разделям с него.

Почивка в близките няколко месеца не виждам да мога да си направя.

Пиша тук, може би и защото нямам на кой да споделя, да си излея мъката и да ми олекне така.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (23)

Изпрати
sgb
sgb
14.11.2015 17:37
Pro4etoh malka 4ast ot komentarite i ne sym syglasna za6to da sa mu namerili bolnogleda4ka roditelite mislite li 4e sega rasyjdavat pravilno s dumite a i ako ima6e tq semeistvo nqma6e li da 4isti i da gotvi toi dali razbira ili ne nqma zna4enie toi ima nujda ot obi4 ne moje da misli6 samo za sebe si nali go obi4a6 pita6 li se na nego kakvo mu e misli6 li 4e toi ne iska da byde samostoqtelen ako ti be6e na negovoto mqsto a toi na tvoeto i kaje6e tezi ne6ta kak 6te6e da se po4ustva6 predadrnA ti go predade ot kakto ti e pisnalo i za6to si tyjna 4e ne po4iva6 a ne taji6 za nego 4e ne moje da izliza 4e trqbva da vnimava za si4ko nego go boli pove4e ot teb dano lo skoro razbere 4e ti ne si za nego i da ne ti se vyzhi6tavam na men 6te6e da mi e my4no da go gledam kAk leji ise my4i i 6tqh da se pomy4a da go razveselq
1
1
Таня
Таня
16.08.2014 07:47
Само искам да ти кажа, че се въжищавам от теб.
1
0
Мехмед
Мехмед
15.08.2014 23:08
Спокойно , проблемите един по един с времето ще изчезват. Това е само изпитание, не се знае утре може той да те гледа а ти да си болна. Наградата идва с търпението.
3
0
КАТЯ
КАТЯ
18.05.2014 11:53
Мисля ,че родители му са си намерили безплатна болногледачка,а одгоре на всичко имат и претенции.Що за родители са това,срамота.Помисли и за себе си.
3
2
Деница
Деница
11.03.2014 22:28
Приятелят ти е болен,но това не значи всичко да пада в-у теб.В една връзка партньорите трябва ад се подкрепят по всяко време.Кажи му,че всичко това ти тежи.Разбира се,възможно е да реагира бурно,възможно е да го приеме като нападка,но не може да лежи в-у теб.Стискай зъби и давай напред.Трудно е,но за миг си представи какво би било ако не беше с приятеля си.Положението можеше да е още по-лошо.Стисни зъби и не се предавай.
2
0
димитрожа
димитрожа
26.02.2014 07:19
Миличка, ако наистина обичаш, мобилизирай се, събери сили и се преборете с проблема. Според мен, ако обичаш и изоставиш любовта си, тогава наистина ще се сринеш (както ти самата казваш психически). Дори да ти е трудно, ти се зареждаш от ежедневните си задачи, ако го изоставиш, за да учиш повече и това няма да се получи. Успех!!!
4
0
Reni Tsintsarova
Reni Tsintsarova
26.02.2014 02:49
Момиче глупаво,не ми се обиждай моля те,но много ти се ядосах!Твоят приятел глупак ли е,или на такъв се прави,че не раьбира на какво те подлага?Или така му изнася май.....Намерил си е слугиня,роб.Защото ти в това си се превърнала....Ако този човек наистина те обича ще те остави свободна ,и ако се излекува и ти все още го обичаш ,пак ще сте заедно.Но това не е никаква любов,а абсолятна манипулация....Това е егоистично поведение,и според мен този човек се крие зад болестт.Ако те обичаше,щеше да се върне в Бг.и да се остави на грижите на майка си,или тя да остане там кудето е той.Нямате брак,и това не е твое задължение,в никакъв случай!А ако и ти го обичаш наистина ще бъдеш откровена с него,истината винаги е за предпочитане,защото тя спасява и освобождава от заблуди и робства като твоето....
Погледни живота си отсрани и ще видиш че този човек не заслужава жертвата ти.Защото ако я заслужаваше нямаше да я приеме ,и щеше да ти каже бъди свободна ,аз пак ще те обичам,дори и да си с друг...нека той те направи щастлива защото аз немога...Това би ти казал човек който наистина те ОБИЧА!
8
2
Митко
Митко
19.11.2013 22:22
Аз бих ти казал .Всичко ще се оправи и ще мине ,ще ти олекне и на теб .До тогава се дръж .
3
0
Дорка
Дорка
16.11.2013 16:36
Подкрепям коментарите на Илко и Елена и задавам въпроса - ако ти беше на негово място той би ли жертвал здравето си за теб? Помисли си добре - жертваш най- ценното - здравето си, а ако след година , две той те изостави тогава какво? И защо не се прибере в Бг да се лекува или родителите му да предоставят средства ами ти ще работиш за да го лекуваш? Не е ли егоистично от тяхна страна.Защо да се тормозят те ,като има кой да опъва? А родителите ти знаят ли ,че ти се съсипваш ? Помисли за себе си и за тях! И помни - вечна любов и благодарност няма !
3
0
Биса Симеонова Димитрова
Биса Симеонова Димитрова
10.11.2013 14:34
А,замисляли си се,че това е непоискано добро?Смятам,че всеки трябва да тръгне по своя си път.Всеки си има собствена съдба,която трябва да следва за да не се връща и връща в началото.
1
0

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка: