Родителите ми не го приемат...!

Аз ще ти кажа само едно , послушай родители си. Аз не ги послушах и сега съм на 19 с дете а баща му ичезна. Бях в абсолютно същита ситуация , никога не се доверявай на мъже ;)

Ако беше само авантюра е ок, но за сериозни отношения разликата във възрастта ви е голяма и това има значение

Напълно съм съгласна с Анна_ .
Описала е много правилно нещата. Голямото желание на родителите да предпазят порастналите си деца от живота или да ги упътят според собствените си разбирания почти винаги е в противоречие с чувствата и желанията на децата им. Много е кофти, защото хем искаме да живеем вече нашият си живот понеже сме порастнали, хем ни е неприятно да се противопоставяме наранявайки близките си. А лично все се възпирам от чувството за отговорност и вина, които имам в себе си, че ако предприема нещо за своя личен живот и променя нещата ще нараня близките си, ще ги пренебрегна и едва ли не какво ще правят те без мен до тях постоянно, както е засега. Не трябва да е така - трябва да опитаме да вземем нещата в свои ръце и да си живеем с хората, скоито се чувстваме добре, не нужно родителите ни да ги обичат колкото нас.

От моя личен опит родителите често не одобряват избраниците на децата си просто защото очевидно искат най-доброто за тях и не искат да ги видят наранени накрая (понякога и други фактори играят като снобизъм, социален статус, интереси и т.н.). Родителите трябва обаче да разберат, че в крайна сметка всеки млад човек трябва да си избере своя път в много отношения и да си носи последиците от това, да си направи своите грешки, своите изводи, да си научи своите уроци от това. И моите родители не одобриха един мой сериозен бивш приятел, защото нямаше висше образование и не бил за мен и т.н.,в голяма част от нашата раздяла проигра точно това тяхно неодобрение. Все още си мисля за него, минах нови гаджета т.н. и сякаш не съм срещнала някой точно като него... Опитай се да обясниш това на родителите си и си последвай сърцето! В крайна сметка каквото се получи, получи. Ако не се получи, ще си научила ценни уроци за цял живот! Успех!! :)

Принципно не би трябвало да има проблем с годините, не Ви е чак толкова огромна разликата. Но истината е, че родителите обикновено мислейки ни само доброто не харесват приятелите ни поради куп причини - при теб е години, при други положение, професия, семейство и т.н Винаги има по нещо и това ни кара нас младите и влюбените да се чудим какво значение имат тези неща и да не разбираме тяхното неодобрение. Може и да са прави, но според мен трябва да си изживееш това, което чувстваш и искаш ти, за тях винаги ще си тяхното малко момиче и никога няма да е дошъл момента да избираш и решаваш сама, а живота е твой, грешките също, никой не е застрахован да не сгреши, но ако само слушаш напътствия това значи да не изживееш никога нищо, което ти е на сърце на теб!Успех!

Да, разликата в годините е огромен проблем... за нашето комплексарско общество с ориенталски манталитет.:(
Какво да се прави, много ниско е нивото на културата в България и това се вижда във всички сфери на човешките отношения.
А ти само си помисли за себе си ли искаш мъж или за родителите си. Ако те искат за тях си нека да си го изберат, да си го вземат, да си го гледат, да му се радват...
А ти... на 18год. вече е време да мислиш за своят си живот, за своето бъдеще, за свое семейство...
А на родителите разбира се почит и уважение и да има помагаш когато ти можеш,а те вече има нужда от помощ.

Мило момиче, моят съвет е да изживееш любовта си. Преди няколко години и аз бях в същото положение. Майка ми не харесваше приятелят ми, който е с 9години по-голям от мен, но постепенно нещата се промениха и утихнаха. Сега вече сме женени и се радваме на едно прекрасно детенце, а отношенията с родителите ми са много добре, така че убеди родителите си, че разликата във възрастта не е проблем когато двама души се обичат истински! Успех!

Ами не излизай с връстници на дядо си и няма да имаш проблеми.

доста подобно на моята история - приятеля ми е с 18 години по-голям от мен и мога да кажа, че по-щастлива никога не съм се чувствала, така че това, че разликата в годините е проблем за някого, то той определено е доста ОГРАНИЧЕН !!! В началото майка ми не го приемаше, дори мога да кажа, че го мразеше малко или много и постоянно го обиждаше пред мен, наричаше го как ли не, казваше ми да престана да се виждам с него.. за да не се карам с нея пропусках всичко това покрай ушите си, но естествено не се разделих с него. В последствие тя видя, че няма да успее да ни раздели, а и забеляза колко щастлива съм с него, и някак си с времето се научи да го приема.

Здравей! :)
Аз в момента съм в ситуация подобна на твоята приятелят ми е на 30 а аз скоро правя 18 нашите също ако бяха отказали да го опознаят що за човек е и че не е като повечето които търсят само едно и .. да след като е 12 години по-голям от мен нормално да си помисли човек какво ще търси такъв човек с момиче на тези години освен това .. след като разбраха какъв човек е приеха нашата връзка въпреки разликата примириха се всеки родител и всеки човек е с различно мнение по въпроса разбира се имат правото да не го приемат но е глупаво да пречат на щастието на дъщеря им поговори с тях и с приятелят ти също нека им се отдаде възможност да се опознаят повече и по скоро родителите ти да опознаят приятелят ти за да разберат какъв човек е има ли място за притеснения с този човек ако има нещо разни условия да поставят или не знам някак си да стане така че да не разваляш връзката нито с вашите нито с приятелят ти... ако имаш желание дай някакви данни да се свържем с теб ако мога да помогна с нещо макар и с съвет ще го направя .. пък и имаме общи неща относно тази тема може да поговорим повечко ако имаш желание разбира се надявам се да съм била полезна дори и мъничко. :)