Родителите ми не го приемат!
редакция:
Здравейте, приятели! Не предполагах, че някога ще споделя моята история тук, но ето че и това се случва. . .
На 22 години съм, живея в малко градче и лятото (юни месец) се запознах с един симпатичен младеж. Излизахме известно време, първоначално нямах никакви намерения, но някъде между всички кафета се влюбих и нещата потръгнаха. Виждахме се рядко, тъй като и двамата работим, но времето, което прекарвахме заедно беше разкошно. Аз съм българка, а той - турчин, на 25 години е.
Фактът, че е турчин никога не ми е пречел! Не исках никой да знае за нас, но не защото ме е срам от нещо, просто си мълчах, не споделях с приятели и родителите си, защото исках да си е само наше. И така до преди една седмица, когато колежка на майка ми и е казала за нас, понеже ме видяла с него. Прибрах се и. . . скандал!
Родителите ми веднага ме нападнаха - попитаха ме дали българите свършили, не очаквали да падна толкова ниско, не искали такъв човек на масата си, помислила ли съм какви ще са децата ми, какво ще празнувам - Коледа или байрям, поставяла съм ги в неудобно положение пред хората, как съм можела с непознати да излизам, щял да ме отвлече и всякакви други глупости.
И за капак ми казват да прекратя всичко. Опитах се да им обясня кой е, какъв е, как сме се запознали, но просто не искаха да ме чуят. Пълен ужас просто, нещо което не очаквах. И сега съм в едно такова положение. . . просто нямам желание да се прибирам вкъщи, не разговарям с родителите си - само с майка ми си разменяме по някоя дума от време на време. След този скандал говорих с приятеля си, казах му какво е станало, кой какво е казал и сякаш го обидих. А думите му бяха само "Знаех си! ".
От няколко дена просто не съм аз, защото не знам какво да правя. Чувствам се чужда при семейството си. Знам, че няма да ме разберат. Каквото и да кажа, каквото и да направя никога не са ме подкрепяли като родители. Предполагам, че се е случвало и на други. . . Вие как бихте постъпили, какво ще направите. . . ще оставите ли нещо, което искате, нещо, заради което сте щастливи само защото някой ви е казал да го направите? ?
На 22 години съм, живея в малко градче и лятото (юни месец) се запознах с един симпатичен младеж. Излизахме известно време, първоначално нямах никакви намерения, но някъде между всички кафета се влюбих и нещата потръгнаха. Виждахме се рядко, тъй като и двамата работим, но времето, което прекарвахме заедно беше разкошно. Аз съм българка, а той - турчин, на 25 години е.
Фактът, че е турчин никога не ми е пречел! Не исках никой да знае за нас, но не защото ме е срам от нещо, просто си мълчах, не споделях с приятели и родителите си, защото исках да си е само наше. И така до преди една седмица, когато колежка на майка ми и е казала за нас, понеже ме видяла с него. Прибрах се и. . . скандал!
Родителите ми веднага ме нападнаха - попитаха ме дали българите свършили, не очаквали да падна толкова ниско, не искали такъв човек на масата си, помислила ли съм какви ще са децата ми, какво ще празнувам - Коледа или байрям, поставяла съм ги в неудобно положение пред хората, как съм можела с непознати да излизам, щял да ме отвлече и всякакви други глупости.
И за капак ми казват да прекратя всичко. Опитах се да им обясня кой е, какъв е, как сме се запознали, но просто не искаха да ме чуят. Пълен ужас просто, нещо което не очаквах. И сега съм в едно такова положение. . . просто нямам желание да се прибирам вкъщи, не разговарям с родителите си - само с майка ми си разменяме по някоя дума от време на време. След този скандал говорих с приятеля си, казах му какво е станало, кой какво е казал и сякаш го обидих. А думите му бяха само "Знаех си! ".
От няколко дена просто не съм аз, защото не знам какво да правя. Чувствам се чужда при семейството си. Знам, че няма да ме разберат. Каквото и да кажа, каквото и да направя никога не са ме подкрепяли като родители. Предполагам, че се е случвало и на други. . . Вие как бихте постъпили, какво ще направите. . . ще оставите ли нещо, което искате, нещо, заради което сте щастливи само защото някой ви е казал да го направите? ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 4
54
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
А като ги дарите с внуче, съвсем ще омекнат ! Успех и на двама ви ! Борете се за щастието си и за любовта си !