Родителите ми не го приемат заради произхода му
редакция:
АнонименНовак
Здравейте! Намирам се в наистина тежка ситуация , моля Ви за съвет и помощ.
На 18 години съм, момиче от малък град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 16 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД. И не, нямам проблеми с него, а с нашите. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т. е българин по народност, мюсюлманин по религия.
Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство” , тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.
А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари, а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят с мен, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва.
От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си искат, поради тесногръдото мислене на останалите.
Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват : “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен ? Наистина ме боли.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, но искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили! ! !
На 18 години съм, момиче от малък град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 16 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД. И не, нямам проблеми с него, а с нашите. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т. е българин по народност, мюсюлманин по религия.
Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство” , тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.
А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари, а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят с мен, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва.
От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си искат, поради тесногръдото мислене на останалите.
Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват : “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен ? Наистина ме боли.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, но искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили! ! !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
ПС. Той е най малкото педофил за затвора щом е 5 години по голям, а сте се запознали като си била на 16!!!
искам да попитам по долу коментиращите дами, нещо.Аз също дадох коментар тук и съм една от първите писали коментар тук.Преди да ме съдите ,ще кажа че съм с християнин дълго време,а аз съм от помаците.Писала съм много истории тук за нашата връзка още от начало.Незнам защо ,но като писах че сме от различни религии коментиращите ме подркрепяха и ме съветваха да продължавам в същия дух ,няма значение че мъжът ми е християнин и пр.Забелязах едно двуличие в българския народ.Става ли на въпрос мюсюлманка да бъде с българин ,нещата са ок и тове е правилно,но ако става на въпрос българско момиче да бъде с християнин ,това е най грешното нещо на света.Тук трябва да си задъдете въпроса ,защо помаците подкрепят турските партии и пр.Знаете ли живея в чужбина и ми прави впечетлиние българите какъв ограничен манталитет имаме.Имам приятели момичето е мюсолманка от Индия ,а мъжът и е чист англичанин и жената си ходи забулена и всъщото време много модерна и работи в банка.Б България веднъж не съм видяла жена с кърпа на главата да е на висок пост.А, мъжът на момичето няма нищо против в това ,как жена му ще ходи.Що се отнася до празниците ,той празнува по техти традиции и обратно,когато дойде коледа.Ето,защо отговарям на въпроса че помаците са най големите двуличници.Ще ви разкажа и една случка от детството ,която ми се е запечатала в съзнанието.Наложи се да ми правят операция и майка ми беше в болницата с мен.Нямате си напредстава една медецинска сестра как е унижи и,й свали кърпата на сила.Сега ще кажете ,заради миналото и турското робство.Ама ,ние какво сме виновни заради грешките на нашите пра баби.Мойте родители какво са виновни че са израснали с тези традиции.Моята майка казва ,че от дете носи фередже и то е станало част от нея.Това е така все едно вас да ви карат да носите фередже.Това как ще стане ,като не ви е в кръвта.Или мен да ме карат да нося фередже като не съм свикнала.Затова БГ е на този хал.Вместо да приемаме различията си ние се лаем като кучета едни на други.Затова в парламента са разни тиквеници ,като-догановци,сидеровци и разни там смешни партии помаци.Знаете ли тук в чужбина какво става,че хората от които най се страхувам са Българите и съм била ограбвана от българи.А, един чужденец от турски пройзход ни срешна на улицата и нямаше къде да спим и ядем и ни настани в една барека и ни даваше ядене,а наши познати българи ,уж приятели ни изпразниха картите и ни оставиха на улицата.Така че не говорете за родолюбие на това момиче.А,на нея казах да уважава родителите си ,те нека да се държът така .Той ако е мъж ще го преглътне.