Разделихме се, той отказва да го приеме
редакция:
Здравейте,
Малко ми е трудно да се справям с ревността на приятеля си.
Всичко започна да се разваля на Нова Година когато се бяхме събрали голяма компания в един апартамент.
Приятеля ми има някаква постоянна нужда да имаме физически контакт, искаше да седя при него цяла вечер, всяка дума към някое от другите момчета го изнервяше, искаше да се целуваме непрестанно и разбира се в началото се чувствах желана и ми харесваше, но на следващ етап стана обсесивно и някак досадно.
Нямаме много общи теми на разговор, нещата които ме вълнуват са банални за него, а ако аз се поинтересувам от него той смята, че ще ме отегчи и отказва да споделя. Затова предполагам има ужасната нужда да запълва времето ни заедно с постоянни докосвания и целувки.
Случи се няколко пъти да ме притисне някъде и да ме опипва против желанието ми докато не му омръзне да ме слуша как не искам и се опитвам да го отблъсна, а не искам да го нараня като му кажа, че не знае как да се отнася с мен. Опитах да му намекна деликатно и той разбра и обеща да опита да се промени при условие, че и аз намаля нежеланието си да ме докосва така често и настоятелно.
В последствие се разделихме, на всякакви събирания очакваше да не мърдам на метър от него, а аз предпочитам да бъда по-активна - да танцувам, да общувам. Ядосваше ми се, ставаше непоносим и се прибораше, оставяйки ме сред компанията да се чудя защо не опита да се забавлява с мен, а остава самичък около масата, докато всички си прекарваме добре.
Запазихме приятелските си отношения, но той все още очаква да се съберем отново, ревнува ме от всекиго, разпитва приятелките ми имам ли симпатии към някого друг, прави ми намеци и редовно се ядосва ако не прекарвам време с него дори вече да нямаме специални отношения.
Чувствам се ограничена, все едно имам господар или му дължа нещо, а не искам да си развалям приятелството с него защото го виждам всеки ден, в една компания сме и също така ако го вбеся рискувам да ми срине реномето, говорейки нещо грозно за мен пред приятелите ни.
Тези дни разбра, че харесвам друг и побесня, а се разделихме преди седмици и все още ми държи сметка сякаш това да продължа напред е извън нормите.
Как да се справя?
Малко ми е трудно да се справям с ревността на приятеля си.
Всичко започна да се разваля на Нова Година когато се бяхме събрали голяма компания в един апартамент.
Приятеля ми има някаква постоянна нужда да имаме физически контакт, искаше да седя при него цяла вечер, всяка дума към някое от другите момчета го изнервяше, искаше да се целуваме непрестанно и разбира се в началото се чувствах желана и ми харесваше, но на следващ етап стана обсесивно и някак досадно.
Нямаме много общи теми на разговор, нещата които ме вълнуват са банални за него, а ако аз се поинтересувам от него той смята, че ще ме отегчи и отказва да споделя. Затова предполагам има ужасната нужда да запълва времето ни заедно с постоянни докосвания и целувки.
Случи се няколко пъти да ме притисне някъде и да ме опипва против желанието ми докато не му омръзне да ме слуша как не искам и се опитвам да го отблъсна, а не искам да го нараня като му кажа, че не знае как да се отнася с мен. Опитах да му намекна деликатно и той разбра и обеща да опита да се промени при условие, че и аз намаля нежеланието си да ме докосва така често и настоятелно.
В последствие се разделихме, на всякакви събирания очакваше да не мърдам на метър от него, а аз предпочитам да бъда по-активна - да танцувам, да общувам. Ядосваше ми се, ставаше непоносим и се прибораше, оставяйки ме сред компанията да се чудя защо не опита да се забавлява с мен, а остава самичък около масата, докато всички си прекарваме добре.
Запазихме приятелските си отношения, но той все още очаква да се съберем отново, ревнува ме от всекиго, разпитва приятелките ми имам ли симпатии към някого друг, прави ми намеци и редовно се ядосва ако не прекарвам време с него дори вече да нямаме специални отношения.
Чувствам се ограничена, все едно имам господар или му дължа нещо, а не искам да си развалям приятелството с него защото го виждам всеки ден, в една компания сме и също така ако го вбеся рискувам да ми срине реномето, говорейки нещо грозно за мен пред приятелите ни.
Тези дни разбра, че харесвам друг и побесня, а се разделихме преди седмици и все още ми държи сметка сякаш това да продължа напред е извън нормите.
Как да се справя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Ако се стигне до край Децата в един момент почват да страдат!Вярвай това най боли!
Не се трвожи какво говори
Това е още една причина да го оставиш!
Живота си е твой!
А той е толкова хуба затова грабвай АМА УМНАТА!!!