Винаги търси как да ме унижи и да ми се развика
редакция:
Здравейте!
Най-сетне реших и Аз да споделя своя проблем тук. Имам приятел, с когото сме заедно вече от 4 години и половина. Напоследък сме далеч от разбирането за добра връзка. Студенти сме, и двамата на 20, в голям град. Виждаме се почти всеки ден. От известно време усещам, че просто вече не ме уважава.
Постоянно, когато сме с наши познати, Аз се превръщам в най-грешния човек в неговите очи-всичко, което кажа Аз или е грешно или някакси той успява да намери нещо, с което да ме оспори. Където и да сме намира начин да ме унижи, да ми се развика. Да и Аз греша понякога, няма безгрешни хора, но нали е човекът до мен, който трябва да ме подкрепя най-малкото.
През първите 4 години изобщо не беше такъв. Винаги сме се разбирали. Толкова много се промени. Когато му кажа, че поведението му ме наранява започва да ми се обяснява колко ме обича, че Аз съм си била въобразявала, че при всяка двойка е било така. Имам чувството, че вече психически няма да издържа на тези проблеми.
Ето днес бях при гръден хирург на преглед и той успя да ми се развика колко съм била тъпа не знам си каква само защото обикалях в клиниката по гръдна хирургия и търсех кабинета на лекаря. После като слязохме долу на касата в болницата, за да си платя таксата пак ми се развика даже една жена ни направи забележка. Толкова съм напрегната, а и на всичкото отгоре и здравословни проблеми имам.
Не искам да го виждам, но когато си тръгне започва да ми липсва. Прекарваме много хубави моменти, но просто тези скандали и унижението ме убиват. Той ми е първият, Аз съм му първата. Досега не е имал никакви намерения да бъде с друга нито пък Аз. Винаги сме мислили за бъдеще заедно. Как да постъпя според Вас?
Очаквам съветите Ви!
С уважение.
Най-сетне реших и Аз да споделя своя проблем тук. Имам приятел, с когото сме заедно вече от 4 години и половина. Напоследък сме далеч от разбирането за добра връзка. Студенти сме, и двамата на 20, в голям град. Виждаме се почти всеки ден. От известно време усещам, че просто вече не ме уважава.
Постоянно, когато сме с наши познати, Аз се превръщам в най-грешния човек в неговите очи-всичко, което кажа Аз или е грешно или някакси той успява да намери нещо, с което да ме оспори. Където и да сме намира начин да ме унижи, да ми се развика. Да и Аз греша понякога, няма безгрешни хора, но нали е човекът до мен, който трябва да ме подкрепя най-малкото.
През първите 4 години изобщо не беше такъв. Винаги сме се разбирали. Толкова много се промени. Когато му кажа, че поведението му ме наранява започва да ми се обяснява колко ме обича, че Аз съм си била въобразявала, че при всяка двойка е било така. Имам чувството, че вече психически няма да издържа на тези проблеми.
Ето днес бях при гръден хирург на преглед и той успя да ми се развика колко съм била тъпа не знам си каква само защото обикалях в клиниката по гръдна хирургия и търсех кабинета на лекаря. После като слязохме долу на касата в болницата, за да си платя таксата пак ми се развика даже една жена ни направи забележка. Толкова съм напрегната, а и на всичкото отгоре и здравословни проблеми имам.
Не искам да го виждам, но когато си тръгне започва да ми липсва. Прекарваме много хубави моменти, но просто тези скандали и унижението ме убиват. Той ми е първият, Аз съм му първата. Досега не е имал никакви намерения да бъде с друга нито пък Аз. Винаги сме мислили за бъдеще заедно. Как да постъпя според Вас?
Очаквам съветите Ви!
С уважение.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И също така, когато почне да вика, не реаргирай по тези 2 начина > да отговаряш с крещене, става навик >> да отговаряш прекалено спокойно, все едно му се присмиваш на проблема който в момента го е възпалил, от това става по зле. Всеки път като тръгне да го прави го попитай дали разбира какво върши в него момент, дали разбира, че думите му те отчуждават и някой ден след като ти се е развикал за 10ти път, на теб ше ти прелее и ще си заминеш. Много лесно е да се извиниш след като вече си сторил нещо - след дъжд качулка. По добре ще е ако в момента на случката той получи възможността да осъзнае изхода и да направи избор...Не го зарязвай от раз, това само наранените малки момиченца го правят. Всеки човек има право на шанс...с мярка естествено. Успех