Мисля, че накрая ще се побъркам

Всъщност винаги съм вярвала в любовта. . но не в онази от филмите дето ти пълнят главата с глупости. . Винаги съм била здраво стъпила на земята. Вярвах, че ще намеря човек, когото да обичам наистина, но не си представях, че може да съществува такава изпепеляваща и всепоглъщаща любов, та чак да те боли…но ето че ми се случи…срещнах Него…и изведнъж целият ми свят се преобърна, всичките ми представи се обърнаха на 360 градуса…изпитах точно тази любов, в която никога не съм вярвала…онази изпепеляващата и всепоглъщащата…

Не знаех, че човек може да изпитва подобни чувства…няма думи, които да ги опишат. Имам чувството, че някой ме е хванал за гърлото и не мога да дишам, сърцето ми бие та ще се пръсне, усещам пеперуди в стомаха си. Когато го видя започвам да треперя. Усещам едновременно щастие и тъга…иде ми да се смея и плача в същото време…

Винаги съм била уверена в себе си, но сега се чувствам все едно съм на 15…направо не знам какво да правя…да го поканя ли да излезем, или да изчакам. Приятели сме във социалните мрежи, да уточня. Дори не знам защо пиша това, може би просто искам да споделя…. Имам чувството, че ще се пръсна, ако не направя нещо, дори да си разбия главата. . все пак както се казва, ако не опиташ, отговорът винаги ще бъде „Не”.

Вероятно много от вас ще ми се смеят, но ми е все тая.