Много ме нарани, но още го обичам...

iПреди 1 година се запознах с едно момче. Изглеждаше ми много свястно и беше от класа ми. На следващия ден ми писа в фб да ме разпита за момичето, което тогава харесваше понеже аз и бях приятелка.

Станахме най - добри приятели, пишехме си всяка вечер имахме страхотни моменти заедно докато не осъзнах, че всъщност го обичам. Реших да му кажа той го прие доста тежко, не си говорехме със седмици. Накрая ми проговори, но не искаше да обсъждаме станалото.

Много страдах от това, че харесва една от най - близките ми приятелки, но нищо не можех да направя. Лятото не поддържахме никаква връзка освен ако не искаше някаква услуга. Три месеца по - късно го видях колко много се е променил и се влюбих още повече,макар да не исках точно в него. След седмица разбрах, че и той има чувства към мен. Тръгнахме. Вървеше доста лошо.

Постоянно се карахме и стигнах до там, че да се режа. С дни не излизах навън, нито ходех на училище. Нашите бяха отчаяни, не се хранех. Когато разбра ми писа и ми каза, че никога не е обичал друга като мен. Събрахме се отново, но той започна да охажва момичето, което харесваше миналата година.

Много плаках, когато реших, че не мога да се съсипя заради него. Скъсахме. На следващия ден той не дойде на училище. Попитах приятеля му защо го няма, а той ми каза, че бил съсипан след като съм скъсала с него. Стана ми гузно, но нищо не можех да направя. Всички ме съветваха да не се събираме, но вътрешно много исках.

След 2 седмици той се правеше все едно нищо не е станало и се подигра с чувствата ми. В момента продължава да се забива с момичето от миналата година. Опитах се да го забравя и да се насоча към друг, но не мога.

А ако случайно се заговорим започваме да се караме и то пред всички. Не знам какво да направя, но наисина го обичам ...