Женена съм с деца, но обичам друг
редакция:

Здравейте и от мен, искам и аз накратко да споделя моята история и да чуя вашите мнения. Омъжена съм и имам две деца, но със съпруга ми не се омъжихме по голяма любов просто и аз не знам точно как реших да напусна голямата си любов с, която бяхме заедно почти три години и тръгнах със сегашния си мъж.
Няма да разказвам какво точно и как се случи само искам да кажа накратко, че бившият ми отново се появи в живота ми и искам пак да бъда с него, със съпруга ми имаме голямо несходство в характерите за тези години, в които сме заедно направо не съм себе си с него не съм си самата аз и единствено, което ме задържа с него са децата. Как бихте постъпили вие? Благодаря ви предварително! ! !
Няма да разказвам какво точно и как се случи само искам да кажа накратко, че бившият ми отново се появи в живота ми и искам пак да бъда с него, със съпруга ми имаме голямо несходство в характерите за тези години, в които сме заедно направо не съм себе си с него не съм си самата аз и единствено, което ме задържа с него са децата. Как бихте постъпили вие? Благодаря ви предварително! ! !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 7
52
43
32
20
10
Дай твоята оценка:














Коментари
А според мен проблема не е в мъжът ти а в теб щом си хлътнала по старата си любов след няколко години.
наложи си да не се връщаш назад и да забравиш онова което си преживяла с другия.
повярвай ми и да се събереш с него сега то ще е защото си забравила за какво не си се омъжила за него.
всичко се повтаря.
само Господ не се променя днес и утре и в други ден.
аз имах съпруг с мн тежък характер и две деца.Бяхме поредното семейство в което нямаше вече любов и страст,Живеехме просто така заради децата.
НО в един момент при мен се появи принца на бял кон.И аз си казах това е човека който ще ме дари с любов,нежност и страст.Да ама НЕ...
Даваше МИ той всичко това докато се разведох и оставих това което бях градила с годините.Оставих си вече порасналите деца и отидох да живея с него.
В рамките на 2-3 месеца той стана коренно различен,все едно че не беше той,направо непоносим...дори и ми посяха с юмруци.
И си казах тогава ,ТРЯбВАШЕ ДА СИ СТОЯ ПРИ СЕМЕйСТВОТО там дори и една плесница не бях получила.с годините малко или мн бях превъзпитала съпругът ми.А СЕГА ТОЗИ НОВИЯТ, ТЕ ПЪРВА ДА ГО ПРЕВЪЗПИТАВАМ.ама се оказа че той ни приема,ни предава...
Ако си мислиш че това е била твоята голяма любов е щяло да се омъжиш за него. Нямаше да го изпуснеш да си отиде. И може би съдбата е решила така. Моя съвет е изчакай да пораснат децата и тогава прави каквото искаш.
"Няма престъпна Любов – мисли от Учителя"
Аз нито жена, нито деца имам, но ще дам и аз коментар:
Много ми харесва тая статия и много истини има там
А и Дънов много добре го е казал - една жена ако е решила да бъде с един мъж, трябва да се грижи за него и да го оби4а. Това е работата на жената - да обича. Обичаш ли един мъж, рано или късно и той ще те оби4а!
Примерно аз преди години бях с едно моми4е което харесвах, но не оби4ах, но тя ме оби4аше. И осъзнах че лека полека съм почнал да я оби4ал, щото тя 4-5г наистина ми показа какво е оби4 ;)
Онова хубавото,което сте имали с гаджето ти е там далеко в миналото и колкото повече се отдалечаваш във времето,толкова по-хубаво ще ти изглежда.Започваш да идеализираш всичко и забравяш неприятностите,но знай,че ако сте отново заедно с бившето гадже съвсем скоро ще се чудиш кой път да хващаш.Понякога пътят обратно е невъзможен,има хора,които не прощават предателстото,дори самите те да искат това егото им е по-голямо.Моят съвет е да подредиш в списък всички хубави качества на съпруга си да забравиш за останалите!Гледай докато се заплесваш по стари тръпки,някоя засукана мадама да не намери спонсор за децата си в лицето на твоя мъж!