Семейна съм, но още обичам първата си любов

Бях на 16, когато се запознах с едно момче и имахме връзка три години и половина.Това бе голямата ми любов и мислех, че без него светът свършва. Той влезе в казармата и аз го изчаках ( тогава казармата бе 1,6 месеца ) но, месеци преди да излезе започнах връзка с един колега.
В началото всичко беше на шега, и мислех че ще свърши бързо, но нещата се задълбочиха. Аз исках връзката ни да приключи (той знаеше за приятеля ми и даже сме излизали заедно), даже му казвах, че ще се омъжвам за приятеля си след като излезе от казармата, защото много се обичаме, но той ме молеше за още малко време и така си продължаваха нещата.
През това време приятелят ми се уволни. Той си беше ревнив и си остана такъв. Нещата се усложниха и ние се разделихме по моя молба, разбира се след скандал. Имах чувството, че ще умра след тази раздяла, но знаех, че не може да продължава и така.
Останах с колегата си и продължих връзката си с него и след 4 години се оженихме. Сега имаме 15 години брак и две прекрасни деца.Не съм била лишавана от нищо, не съм била и ограничавана, но чувствата ми към него не бяха силни и страстни, а може би изпитвах привързаност и сигурност.
Съпругът ми показваше, че много ме обича и държи на мен и децата. Знаех, че бившия ми приятел се ожени един месец след мен и замина в чужбина със семейството си.
Един ден случайно се срещнахме и пихме кафе. И двамата треперехме като ученици от вълнение и страст, а на мен ми се подкосиха краката и се чувствах като на 16.
Той ми предложи интимна близост, но отказах, въпреки че изгарях от желание да бъда с него. Дадох си сметка, че през годините не съм го забравила за миг и винаги съм мислела за него и съм го жадувала.
Стана така, че той всяка година си идваше лятото и намираше време да ми се обади и да пием кафе. Едната година съпругът ми отсъстваше от страната, а децата ми бяха на лагер. Повярвайте ми мислех, че след като го направя ще се чувствам виновна, но не бях на седмото небе от щастие.
Започнахме всяка година когато той си идваше да се виждаме интимно за по няколко часа, а аз ги чаках тези дни като.
Преди две години ходих на почивка в страната, в която е той с една приятелка, но в друг град, може би на 800 км разстояние един от друг. Аз му казах къде и кога ще бъда и той дойде при мен като ми сподели, че тръгва към мен и се чувства така сякаш лети от щастие и няма сила, която да го спре да дойде при мен и да сме заедно. Повярвайте ми изкарах незабравими 24 часа.
След това се чувахме по-често, но за съжаление разстоянието между нас е голямо. Изгарям от любов и желание да бъда с този мъж, но за съжаление това е невъзможно по ред причини.
Не съм и много щастлива в брака си и там имам проблеми, даже децата ме караха да се развеждам, но по финансови причини се търпим.
Посъветвайте ме какво да правя. Как да постъпя за да се успокоя и да живея по-спокойно, без да се терзая. И двамата искаме да сме заедно и единственото, за което се сещам е евентуално на стари години да се съберем когато децата и на двамата пораснат и няма да имат такава голяма нужда от нас.
В началото всичко беше на шега, и мислех че ще свърши бързо, но нещата се задълбочиха. Аз исках връзката ни да приключи (той знаеше за приятеля ми и даже сме излизали заедно), даже му казвах, че ще се омъжвам за приятеля си след като излезе от казармата, защото много се обичаме, но той ме молеше за още малко време и така си продължаваха нещата.
През това време приятелят ми се уволни. Той си беше ревнив и си остана такъв. Нещата се усложниха и ние се разделихме по моя молба, разбира се след скандал. Имах чувството, че ще умра след тази раздяла, но знаех, че не може да продължава и така.
Останах с колегата си и продължих връзката си с него и след 4 години се оженихме. Сега имаме 15 години брак и две прекрасни деца.Не съм била лишавана от нищо, не съм била и ограничавана, но чувствата ми към него не бяха силни и страстни, а може би изпитвах привързаност и сигурност.
Съпругът ми показваше, че много ме обича и държи на мен и децата. Знаех, че бившия ми приятел се ожени един месец след мен и замина в чужбина със семейството си.
Един ден случайно се срещнахме и пихме кафе. И двамата треперехме като ученици от вълнение и страст, а на мен ми се подкосиха краката и се чувствах като на 16.
Той ми предложи интимна близост, но отказах, въпреки че изгарях от желание да бъда с него. Дадох си сметка, че през годините не съм го забравила за миг и винаги съм мислела за него и съм го жадувала.
Стана така, че той всяка година си идваше лятото и намираше време да ми се обади и да пием кафе. Едната година съпругът ми отсъстваше от страната, а децата ми бяха на лагер. Повярвайте ми мислех, че след като го направя ще се чувствам виновна, но не бях на седмото небе от щастие.
Започнахме всяка година когато той си идваше да се виждаме интимно за по няколко часа, а аз ги чаках тези дни като.
Преди две години ходих на почивка в страната, в която е той с една приятелка, но в друг град, може би на 800 км разстояние един от друг. Аз му казах къде и кога ще бъда и той дойде при мен като ми сподели, че тръгва към мен и се чувства така сякаш лети от щастие и няма сила, която да го спре да дойде при мен и да сме заедно. Повярвайте ми изкарах незабравими 24 часа.
След това се чувахме по-често, но за съжаление разстоянието между нас е голямо. Изгарям от любов и желание да бъда с този мъж, но за съжаление това е невъзможно по ред причини.
Не съм и много щастлива в брака си и там имам проблеми, даже децата ме караха да се развеждам, но по финансови причини се търпим.
Посъветвайте ме какво да правя. Как да постъпя за да се успокоя и да живея по-спокойно, без да се терзая. И двамата искаме да сме заедно и единственото, за което се сещам е евентуално на стари години да се съберем когато децата и на двамата пораснат и няма да имат такава голяма нужда от нас.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (24)
Изпрати

Само,които го е изпитал само тои може да разбере това момиче....
0
0

По финансови причини сме заедно?!А защо не се погрижите сама да си осигурявате средствата?
В живота не можеш да имаш 100% удовлетвореност.Според мен вашето е само сексуална връзка,благодарение на която наранявате Вас и хората около вас.Дали ще се съберете с първата си любов след 15г.?Дълбоко се съмнявам!Просто сте загубили вашия здрав разум.От сърце Ви желая успех!
В живота не можеш да имаш 100% удовлетвореност.Според мен вашето е само сексуална връзка,благодарение на която наранявате Вас и хората около вас.Дали ще се съберете с първата си любов след 15г.?Дълбоко се съмнявам!Просто сте загубили вашия здрав разум.От сърце Ви желая успех!
2
2

заради това,че главата ти и задника ти са взели вятър даваш ли си сметка колко народ нараняваш? И какво очакваш като го разказваш да ти ръкопляска ме ли? Засрами се и си седни на задника!
6
2

Здравей прочетох историята ти,толкова близо е до това,което и аз съм изпитала.Разбирам те напълно какво чувстваш.Съветът който бих ти дала е да говориш с мъжа,който обичаш,той какво е готов да направи за вашето бъдеще?Иска ли да бъдете заедно и да имате семейство?Ако отговора е да-да се разведе и да заживеете заедно.Ако отговора е не обаче,по-добре не се развеждай,защо да оставаш сама?Ако мъжа,който те обича те иска само за секс и ти се чувстваш добре продължавайте да се виждате тайно,но не се развеждай!Не се лишавай от финансовата си стабилност,заради един секс.Бъди умна,успех!
7
7

Как не те е срам за твоето щастие опропастяваш семеиството което си създала,да не си се женила тогава.Тея деца след твоите глупости ще страдат,защото ти си много "умна".Мислиш с оная си работа!!!Не стига че си долна и постъпваш към мъжа си несправедливо и го правиш на глупак,ами и споделяш с цялата си наглост в цял саит срамотиите си!!!Засрами се и порастни не си лапето на 16 години,няма и да бъдеш ще остарееш и ще си сама ,защото и да съм мъж и аз веднага ще ти бия шута.Все пак ти си лека жена.
12
13

Сама си си прецакала живота,трябвало е да го изчакаш да се уволни,щеше да си щастлива цял живот.
13
2

аз обичам кифли!
3
2

Децата, дори и пораснали винаги имат нужда от нас.Няма начин нещата със съпруга ти да вървят добре щом мислиш за друг човек.Времето прекарано с голямата ти любов е прекрасно-изпълнено със страст и прекрасни преживявания и сигурно е така, но в момента, в който сте заедно и всичко се превърне в ежедневие вече няма да е същото.Сега всичко изглежда чудесно, защото се виждате рядко и за кратко.Надявам се да вземеш правилното решение и да си щастлива, човек сам изгражда живота си и всичко е в неговите ръце.Успех.
15
0

Хората казват, не прави любимата си жена да е съпруга, и хобито си да е професия! Така че не е нужно да си разрушаваш брака който си създала, с любимия в брак може да си омръзнете бързо, а така винаги ще се желаете.
7
0

Сега имаме 15 години брак и две прекрасни деца.Не съм била лишавана от нищо, не съм била и ограничавана, но чувствата ми към него не бяха силни и страстни, а може би изпитвах привързаност и сигурност.
ЯСНО ЛИ ТИ Е КОЛКО ЩЕ ТРАЕ ГОЛЯМАТА ВИ ЛЮБОВ ? НА КОЛКО СИ БЕ ЖЕНО? Я СИ СЯДАЙ НА ДУПЕТО ДОКАТО НЕ Е КЪСНО ..........
ЯСНО ЛИ ТИ Е КОЛКО ЩЕ ТРАЕ ГОЛЯМАТА ВИ ЛЮБОВ ? НА КОЛКО СИ БЕ ЖЕНО? Я СИ СЯДАЙ НА ДУПЕТО ДОКАТО НЕ Е КЪСНО ..........
9
3
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 7
52
42
33
20
10
Дай твоята оценка: