Обичам отново, но пак нещастно

Здравейте! Преди доста време изживях дълъг и труден развод с бившия ми мъж. Животът ми с него беше наситен с повече отрицателни емоции и моменти, от които ми е трудно да се отърся и до сега.

След всички преживени неща с него, не съм предполагала, че в живота ми ще се появи нещо красиво. Нещо красиво, което да те разтърси, нещо красиво, което да те промени, което да ти дава стимул и желание да посрещнеш новия ден, което те кара да летиш, да не стъпваш по земята. . .

Срещнах прекрасен мъж (с около 30 г. по-голям от мен), с когото можех да говоря за много и различни неща, с когото можех да споделям, с когото можех да се смея. Аз не бях готова за сериозна връзка, той беше в процес на раздяла, но някак си от само себе си отношенията ни станаха по-сериозни, без да си дадем сметка за това. През това време изживях най-красивите мигове в живота си, чувствах се обичана, защото това го нямаше в брака ми, и летях. . . Аз го обичах!

Не знам точно как и защо, но изведнъж всичко свърши. Опитах се да говоря с него, изпращах му смс-и, но той упорито отказваше всякакъв контакт и спрях. Видяхме се след около 2 месеца и говорехме много - за всичко друго, но не и за отношенията ни. През цялото това време се опитвам да гледам от неговата гледна точка и знам повечето от съображенията му и ги разбирам, но се влюбих и го обичам. И не мога да ги приема.

Знам, и че не е подобрил отношенията си със съпругата си (след такава обида и горчилка той не би се върнал)- нищо, че се опитва да ме убеди в това. Онзи ден му пуснах смс по повод, но от неговия номер ми върнаха, че е починал. Светът ми се срина, изживях най-трудните 2 дни, а все едно са минали 10. Обърнах земята, направих и невъзможното, за да разбера истина ли е. Знам, че той не би се шегувал с това и не би изпратил подобно съдържание, но кой нормален човек може да си играе така със съдбата и чувствата на другия?

Оставям всичко в ръцете на съдбата, някой ден нещата ще си дойдат на мястото, нека само да жив и здрав!