Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Чувствам се като престъпник, затова че отнех съпруга на друга жена
Чувствам се като престъпник, затова че отнех съпруга на друга жена
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, всеки ден чета тук историите и едва сега се осмелих да разкажа и за себе си. На 35 години съм, разведена и от няколко години работя в чужбина. Бях дълго време сама, не се срещах с никого, в началото незнаех още езика, срамувах се. Вървях по улицата и плачех, бях токущо се чула децата и ми беше мъчно, тогава се появи той, попита ме какъв е проблема, покани ме на кафе, говорехме, споделихме какво ни тежи.
Тръгнах си и не мислех, че ще го срещна отново, но уви. На следващия ден ме чакаше на паркинга пред работа и така всеки ден, докато отношенията ни не се задълбочиха. След 6 месеца разбрах, че съм бременна, уплаших се, не беше време за дете, та моите са все още в България, нямах финансовата възможност да ги взема. Споделих му и той изпадна в шок, тогава ми призна че е женен, 6 месеца аз не разбрах това, а как , като той вечно беше с мен, знаеше графика ми кога почивам, нямаше как да заподозра. Чувствах се излъгана, наранена.
В деня на аборта, той беше с мен в болницата, казах му, че сега е момента е да си върви, че няма какво да го задържа при мен, но той не си тръгна, не ме остави. Измина поевече от година. Обичам го толкова много, но в същото време се чувствам ужасно, като престъпник, затова че съм отнела съпруга на друга жена. Опитах се няколко пъти да прекратя отношенията но не се получава, не можем един без друг. Днес му заявих, че си тръгвам от живота му завинаги. Погледна ме в очите и каза:- Не можеш да ме изхвърлиш от сърцето си.
Прав е, че не мога, но мисълта, че тази връзка няма бъдеще, че един ден всичко това ще свърши, че наранявам трети лица, съвестта ме тормози. Чувствам се обсебена от него, ако има ден в който не можем да се видим, то си пишем смси по стотици на брой. Кажете ми любов ли е това, защо немога и миг без него, защо не мога да си тръгна, защо плача всяка нощ. От известно време дори не се храня, не спя, пропуших. Чувствам се емоциално срината. Никога не бях изпитвала такива, чувства, но това ме убива, моля ви помогнете ми, моля ви
Тръгнах си и не мислех, че ще го срещна отново, но уви. На следващия ден ме чакаше на паркинга пред работа и така всеки ден, докато отношенията ни не се задълбочиха. След 6 месеца разбрах, че съм бременна, уплаших се, не беше време за дете, та моите са все още в България, нямах финансовата възможност да ги взема. Споделих му и той изпадна в шок, тогава ми призна че е женен, 6 месеца аз не разбрах това, а как , като той вечно беше с мен, знаеше графика ми кога почивам, нямаше как да заподозра. Чувствах се излъгана, наранена.
В деня на аборта, той беше с мен в болницата, казах му, че сега е момента е да си върви, че няма какво да го задържа при мен, но той не си тръгна, не ме остави. Измина поевече от година. Обичам го толкова много, но в същото време се чувствам ужасно, като престъпник, затова че съм отнела съпруга на друга жена. Опитах се няколко пъти да прекратя отношенията но не се получава, не можем един без друг. Днес му заявих, че си тръгвам от живота му завинаги. Погледна ме в очите и каза:- Не можеш да ме изхвърлиш от сърцето си.
Прав е, че не мога, но мисълта, че тази връзка няма бъдеще, че един ден всичко това ще свърши, че наранявам трети лица, съвестта ме тормози. Чувствам се обсебена от него, ако има ден в който не можем да се видим, то си пишем смси по стотици на брой. Кажете ми любов ли е това, защо немога и миг без него, защо не мога да си тръгна, защо плача всяка нощ. От известно време дори не се храня, не спя, пропуших. Чувствам се емоциално срината. Никога не бях изпитвала такива, чувства, но това ме убива, моля ви помогнете ми, моля ви
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 6
53
41
31
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари