Самото споменаване на думата влечуги предизвиква подчертано негативни реакции у повечето хора. Това се дължи на атавистичния страх от потенциално отровните, безшумни ловци и убийци, заложен у всяко топлокръвно същество, както и просто на предразсъдъци и липса на информираност. Отношението към каквото и да било обаче е въпрос на личен избор и всеки има правото да се отвращава от каквото си иска, без да се аргументира. От друга страна, фактите имат прекрасното свойство да не се влияят от нечие отношение - а в случая фактите са следните:
Влечугите са много добър домашен любимец
Особено ако не желаете отглеждането на животно да означава и намиране на време за ежедневни разходки. Разбира се, отглеждането на влечуго у дома има своите специфични изисквания -
На първо място изборът на подходящ вид
Добрата новина е, че вариантите не са толкова малко. И още една новина: ако решите да си вземете влечуго, бъдете сигурни, че то ще е екзотично - по простата причина, че според законодателството в България улавянето и отглеждането в плен на всички местни видове е престъпление! И така - кои екзотични влечуги можем да отглеждаме у дома?
Леопардов гекон
Ако сте почитател на гущерите, разбира се! Ако предпочитате змии или костенурки, геконът позорно се оттегля зад тъч-линията - но за това след малко! Леопардовият гекон (Eublepharis macularius) получава първото място (поне при гущерите) в тая класация по три причини: симпатичен е, има спокоен темперамент, има подходящи размери.
Разбира се, подходящите условно казано - може пък някой да иска двуметрови подобия на дракони да се разхождат гордо в двора на имението му. Хората, обитаващи класически градски жилища обаче, могат да се сблъскат с неприятна изненада, когато дребното приятелче, с което са си излезли от магазина, се опъне след няколко години в пълния си ръст от 100 - 150 сантиметра.
При леопардовия гекон такъв риск не съществува - максималните размери на животинката са между 20 и 30 см. Естествената среда на леопардовия гекон е суха, скалиста и полу-пустинна, така че ще трябва да се погрижите за подходящи условия в клетката или вивариума му. Последното, всъщност - и го подчертаваме дебело! - се отнася за абсолютно всеки вид влечуго, което решите да отглеждате у дома.
Всички те имат специфични и различни изисквания към настилка, влажност, температура и храна - и Вие трябва да им ги осигурите, ако искате да се чувстват нормално! Никога не слагайте два мъжки гекона заедно - изявено териториални са и се бият, понякога и до смърт!
Храната на леопардовия гекон е проста: насекоми! За предпочитане е да ги купувате от зоо-магазините - свободно уловените носят потенциален риск от зарази. Ако магазинът е далече, а ловът на домашни мухи е неуспешен - спокойно, леопардовите гекони съхраняват в опашките си запаси от мазнини за точно такива случаи!
Брадата агама
Със своите остри шипове, триъгълна глава и величествени пози, брадатият дракон - както още са известни всичките 7 вида агами от вида Pogona - е един определено екзотичен домашен любимец! Ако решите да се сдобиете с агама, по всяка вероятност в магазина ще попаднете на Pogona vitticeps - този вид е най-разпространен за отглеждане на влечугото като домашен любимец.
Размерите му - между 40 и 60 сантиметра за напълно порастнал възрастен - го правят подходящ дори за малко, градско жилище. Ако не е станало ясно от абзаца за геконите, подчертаваме го сега - всички влечуги трябва да имат обособено собствено, затворено пространство - вивариум или клетка. От гледна точка на факта, че изискват специална влажност и температура, вивариумът (познат повече, но подвеждащо, като терариум) е по-добрият вариант.
Ако обаче апартаментът ви така или иначе има съответните градуси и влажност - животното може да живее и в клетка. Повече от препоръчително е обаче да ограничите свободното му придвижване из Вашето жилище - влечугите пренасят салмонелоза! Макар и да не се разболяват от нея, между 36 и 77% от влечугите са здрави заразоносители!
След всеки контакт с животното, особено със зоните около устата и клоаката му, както и след почистване на леговището му, старателното измиване на ръцете е задължително! В храненето брадатата агама е доста по-ларж от леопардовия гекон - яде насекоми и ларви, но и зелени листа, зеленчуци и плодове (без цитруси).
Важно е да се знае, че житните култури и богати на фибри храни храни са абсолютно противопоказни за агамата, а светулките и други насекоми, съдържащи биолуминисценти, са направо смъртоносни. Ако не оплескате менюто, продължителността на живот на агамата е около 10 години. Тоя бодлив гущер обича да се катери и да се припича на слънце, така че един подходящ клон и силна УВ-лампа за терариум биха направили клетката му много по-приятна.
Зелена игуана
Всъщност игуана е може би най-често отглежданият като домашен любимец гущер - но това се дължи на сравнително ограничения избор и недостатъчно опит в темата. Една напълно пораснала зелена игуана (с научно име Iguana iguana) може да достигне до 200 см, като минимумът е 150 - което означава, че ще трябва да ѝ осигурите вивариум с размери поне 200 х 180 х 80 см.
Освен това двуметрово, макар и растителноядно влечуго у дома не е гледка за всяко сърце, а за капак - салмонелата, която споменахме в предишния абзац, се предава на хората най-често от игуани. Това всъщност не означава, че игуаната е по-заразна от другите рептили - просто е разпространен екзотичен домашен любимец и предвид размерите и темперамента си се радва на най-активни контакти с хората, което е предпоставка за по-голям процент заразени, отколкото от други влечуги.
Честно казано, домашните влечуги се оказват източник на заразата в едва 2% от диагностицираните случаи на салмонелоза при хора - но все пак фактът, че са заразоносители, трябва да се има предвид! Ако не оставяте животното да скита свободно из жилището и спазвате нужните хигиенни изисквания, рисковете са по-скоро теоретични!
Храната на зелената игуана е изцяло растителна - зеленчуци и плодове! Всякакви животински протеини са абсолютно противопоказни, както и житните и зърнените култури. Сухите "специални" храни за игуани, които се предлагат на пазара, също не са добър вариант - този гущер си набавя нужната вода предимно чрез храната, така че сухата храна носи риск от дехидратация. Нормалната продължителност на живот на зелената игуана е 10 - 15 години, но при добро отглеждане в домашни условия може да надмине 20 години.
Царевичен смок
Най-подходящ кандидат за длъжността е може би царевичният смок. Като всички смоци, царевичният смок (Pantherophis guttatus, а също и Elaphe guttata guttata) има тънко, стройно тяло, но в добавка притежава и ярка, атрактивна окраска. Това, в комбинация със спокойния му темперамент, му отрежда първото място в класацията - макар и тя да не претендира за категоричност!
Този вид змия живее около 15 до 20 години и не спира да расте до края на живота си. След първите три години обаче скоростта на растежа рязко пада и крайните размери се определят от количеството и честотата на хранене (особеност, характерна за повечето змии). Възрастният царевичен смок достига до около 180 см - което си е внушителна дължина, но не забравяйте, че змиите могат да се свиват на пръстени - така че могат да обитават и по-малък вивариум (терариум).
Все пак размерите на вивариума задължително трябва да позволяват на животното да се движи! Много хора отглеждат змиите си просто в голям аквариум, но това определено не е най-удачният вариант - по множество причини, от които ще изтъкнем една любопитна: при отглеждане в стъклен аквариум достъпът до животното е само отгоре, а всяка змия реагира отбранително-агресивно на движение от тая посока - оттам нападат хищните птици, основен враг на змиите. Ако ще отглеждате змия, най-добре осигурете дървен съндък с прозрачна предна част и отварящ се панел, както и съответната настилка, отопление и декорация.
Храненето на царевичният смок е...особено - гризачи! Най-добре - живи. Може да изглежда жестоко, но растителноядна змия няма, а гранули и консерви за змии още не са измислени.
Кралски питон
Названието питон със сигурност навява асоциации за огромно, дебнещо сред клоните туловище - освен ако човек не е толкова незапознат със змиите, че питон да не означава нищо за него. Така или иначе, кралският питон (Python regius) е всъщност една сравнително малка змия - със своите 90 - 120 сантиметра той е не само най-малкият сред африканските питони, но и около средата на таблицата с размери са отглежданите змии като домашни любимци.
Това, в комбинация с кроткия му темперамент и непретенциозността му към условият, го прави чудесен избор за домашна змия - толкова добър, че направо не можем да се сетим защо дадохме първото място на царевичния смок. Отгоре на всичко развъжданите в плен кралски питони предлагат асортимент от шарки и разцветки, далеч надхвърлящ обичайните жълти или златисти петна върху черна кожа, характерни за свободно живеещите представители на вида.
Но както и да е - медалите са раздадени! В менюто, нужно на кралския питон, няма нищо изненадващо - гризачи! Мишки, хамстери, плъхове и всичко с подходящите размери. Ориентировъчното правило е плячката да не надвишава дебелината на тялото на змията. Любопитна особеност в хранителните навици на кралския питон е фактът, че ако привикне към определен вид гризачи, змията може да откаже да се храни с друго. Евентуална дребна утеха за по-чувствителните натури: не е задължително гризачите да са живи - може дори да ги съхранявате размразени. Просто се уверете, че са размразени и стоплени, преди да ги сервирате!
Кралска змия
Също неотровна и също атрактивно оцветена змия, както царевичният смок. Това си е напълно закономерно - макар и различна по родова класификация, кралската змия все пак е от семейство Смокообразни. Тук е мястото да уточним, че род кралски змии включва 14 вида и 49 подвида - но на пазара се предлага почти изключително обикновената кралска змия - Lampropeltis getulus. Реално погледнато обаче характеристиките на всичките 14 вида са достатъчно сходни, за да можем да говорим общо.
Възрастна кралска змия достига до 120 см дължина. Като темперамент кралската змия е доста по-агресивна от царевичния смок - затова и е на второ място и не е подходяща за начинаещи. Хранителните Ѝ навици също са по-особени - макар и в плен да преживява с гризачи, в дивата природа кралската змия напада, убива и поглъща птици, гущери, жаби, гризачи, отровни змии и дори себеподобни!
Канибализмът е толкова характерна особеност за тия змии, че трябва задължително да ги отглеждате отделени и да ги наблюдавате внимателно дори при евентуално чифтосване! Продължителността на живот при кралските змии е около 10 - 15 години, но при добро отглеждане в плен може да достигне и до над 20 - и това всъщност важи за всички влечуги. Оптималните условия, първокласната храна и липсата на стресови фактори се отразяват благоприятно.
Друг подходящ вариант за екзотично влечуго у дома са костенурките - водни и сухоземни. Всъщност земноводни - водни има само в океаните и дори те излизат на сушата, за да снесат яйцата си.
Червенобуза костенурка
Симпатичен представител на отбора на земноводните и сред екзотичните домашни любимци в много домове! Продават се на практика във всеки зоомагазин и с ярките си цветове и очарователния размер на ръчен часовник определено не страдат от липса на почитатели. Много е важно обаче да се знае, че въпросният размер е само началото - напълно порасналият екземпляр Trachemys scripta elegans, както е научното име на червенобузата блатна костенурка, може да достигне до 30 - 50 см диаметър на карапакса (горната черупка - долната се нарича пластрон).
Симпатичното, черупчесто животинче е отявлен хищник от най-ранна възраст - яде изключително животинска храна! Живи насекоми (без твърди хитинови части), ларви, червеи, но също и всякакъв вид сурово и готвено месо, та дори и колбаси. Последните обаче не са никак подходящ избор - заради всички добавени подправки и други съставки. Не е добре и да отглеждате костенурката в аквариум с рибки - малкото костенурче изглежда много добре там и идеята е изкушаваща, но костенурката е активен ловец и рибите, особено дънните, скоро ще се окажат част от менюто ѝ.
Подходящо жилище за червенобузата (и за всички други земноводни) костенурка е просторен аквариум с вода, достатъчна за плуване, но и с обособено островче или поне площ, на която костенурката да може да се закрепи спокойно, за да се припича под лампата - която, както се подразбира, е задължителна! В природата червенобузата костенурка с лекота живее до над 40 години, а при добро отглеждане в плен може да наближи и 100 - което всъщност е само теория, защото тия костенурки се предлагат в България от около 27 години.
При всички случаи обаче дълголетието и значителните размери на някога сладкото мъниче са причина много хора да се отървават от любимеца си, пускайки го в езера, реки и фонтани из парковете. А освен активен ловец, червенобузата костенурка е и толкова инвазивен хищник, че в кратки срокове успява да съсипе екосистемата и най-вече популациите на местните видове блатни костенурки, ако се озове в един водоем с тях. Затова дребното, яркооцветено бижу е добър избор само ако възнамерявате да го държите под контрол - и да го завещаете на внуците си!
Средноазиатска костенурка
Всъщност е доста пресилено да се каже, че средноазиатската сухоземна костенурка е с нещо по-екзотичен любимец от местните шипоопашата и шипобедрена костенурка, но, както споменахме, местните видове са забранени за отглеждане в плен.
Отглеждането на Testudo horsfieldii в дома има някои задължителни изисквания - и първото от тях е обособен вивариум! Не отавяйте животното да се разхожда из дома Ви - може да се скрие така, че да не го намерите, а ако това не е достатъчно - възможен преносител е на редица зарази! Задължително е да осигурите специфичните отопление и УВ-лампа във вивариума, както и определени минерални добавки и витамини.
Менюто на средноазиатската костенурка, както и за всички останали сухоземни костенурки, трябва да е изцяло, 100% растително - друг тип храна сериозно уврежда здравето им! Средноазиатската костенурка също е дълголетник - достига до около 50 години и в природата, и в плен. И въпреки, че не е хищник и не би застрашила местната екосистема, пускането на вече нежелания, бивш домашен любимец в природата не е особено отговорна постъпка!
