Като родител, макар и на все още малко дете, мисля, че болните амбиции на родителите могат да влияят по много различен и много лош начин на нашите деца. Те са сред честите родителски грешки.
Аз смятам, че един амбициозен родител може да доведе своето дете до фобии, да създаде комплекси на детето и да го накара да се чувства непълноценно и ненужно.
Познавам много амбициозни и взискателни родители и като страничен наблюдател, мога да изкажа мнение, че това е лошо и неприятно за подрастващите.
Комплексът за малоценност може да накара децата да се чувстват ужасно и да изпитват чувство на неприязън. Да се чувстваш неспособен, и родителите ти да изискват и очакват все повече и повече от теб, може сериозно да увреди психиката ти и дори да породи мисли за самоубийство.
Има много такива случаи на деца, направили опит за самоубийство, защото не са били разбрани или чути. Това е много неправилно. Всяка една болна родителска амбиция трябва да има някаква граница и да сме много внимателни.
Разбира се, всеки родител иска най-доброто за себе си и за детето си. Разбира се, всички искаме децата ни да се докажат и да са способни и талантливи. Но в същото време всеки родител трябва да приеме децата си каквито са.
Не всеки може да е велик шахматист или прочут спортист, или писател, или известен певец. Но всеки е уникален и способен по свой собствен начин и като родители, винаги трябва да сме горди с децата, макар и те да не са най-умните или способни.
Най-лошото при амбициозния родител е, че не обръща внимание на истинските желания и способности на детето. Такива родители се вглъбяват във фиксидеята децата им да са най-добрите в определена област и това погубва детството и детските мечти.
Така че, мили родители, бъдете внимателни и подкрепяйте децата си такива, каквито са, все пак всеки е уникален по свой собствен начин. Бъдете амбициозни, но не на всяка цена! Изисквайте от децата си, но само това, което са способни да ви дадат. И най- важното е да ги обичате и подкрепяте винаги!
