Родители, които се намират в състояние на стрес, оказват огромно влияние върху своите деца. Негативният опит спомага за промени в гените на детето, все още възможни в подрастваща възраст.
Всекидневният стрес в ранното детство може да предскаже промени в ДНК-то, които също така се наблюдават и в подрастваща възраст.
Това е още едно доказателство за това, доколко е важен пренесения опит в ранна детска и предучилищна възраст и доколко дългосрочно е влиянието му върху оставащата част от живота на човек.
Експерти изучили ДНК образци, взети от 100 петнадесетгодишни подрастващи и ги сравнили с образци, взети през 1990 и 1991 година от родителите на същите деца.
Родителите също така предоставяли информация относно наличие на стрес при тях, свързан с гняв, с проблеми с възпитанието, с депресия, с финансови проблеми и други подобни фактори.
Най-високото ниво на стрес, отбелязвано от майките през първата година след раждането на детето им е свързано с измененията на 139 гена в епигенома в периода на подрастване на децата.
Резултатите също така показали, че стресът на бащата е свързан с изменения средно на 31 гена на детето във възрастта от три и половина до четири и половина години.
Експертите също така установили, че стресът на майката оказвал влияние на измененията на генома както на момчетата, така и на момичетата, докато бащиния стрес е свързан тясно единствено с промени в генома на техните дъщери.
Тези резултати потвърждават предишни изследвания, които са показали, че отсъствието на баща или неговото неучастие във възпитанието на детето е свързано с по-ранно начало на половото съзряване и поява на тежки черти на характера при момичетата.
