Детето ви бяга от училище. Това почти винаги е скандал, но толкова лошо ли е, ако детето отсъства от часове от време на време? Нека да разгледаме защо едно дете може да прескочи някои задължителни часове и какво трябва да правят родителите в този случай.
Причините за отсъствия от училище могат да бъдат много и трябва да разберете какви точно са те.
Това може да бъде обикновена умора. Ако детето ви ходи на спорт, музикален инструмент, актьорско майсторство след училище и после се окаже, че пропуска някои от часовете, може да се окаже, че то просто е претоварено.
Може да е конфликт с учителя. Или може би причината не е в учителя, а в съучениците? Синът ви се скарал с приятеля си, той не иска да го вижда, а когато го срещне - го напада. Или други ученици тормозят детето ви и то просто се опитва да избяга от трудната за него среда.
Първо, не предполагайте „защо“. Попитайте детето директно, не се опитвате да заобикаляте въпроса. Покажете, че не сте му враг, че цените доверието между вас и няма да изпадате в истерия, без да изяснявате причините. Бъдете спокойни и се опитайте да разберете детето.
Ако причината за пропускането на училище е тривиална, намерете компромис и премахнете нещо от натоварения му график. Или се уговорете с учителя, че детето няма да посещава часовете от време на време, защото е преуморено.
Ако детето ви има конфликт с учител или други ученици, тогава може би не може да се направи нещо без вашата намеса. Опитайте се да разберете ситуацията и да му помогнете да се справи. Ако е учителят, отидете и разговаряйте лично с него или с класния ръководител, ако нищо не се промени, отидете в администрацията.
Що се отнася до еднократните отсъствия от рода на "ами, по това време имаше безплатен филм..." и т.н, помислете - толкова ли е лошо? Ако академичното представяне не страда, тогава защо понякога не си позволите да се отпуснете, да играете на чист въздух или да отидете на някое интересно място с детето си.
Ако ситуацията е сериозна и разберете, че детето систематично прескача училище и е придобило лоши навици - само тогава си заслужава да се тревожите. Ако разговорите от сърце не помагат, най-добре е да се обърнете към семеен психолог.
