Всеки родител знае, че малкото дете буквално попива всяка информация, която чуе от устата на големите. Ако заговорите за нещо, детето го запомня и прави асоциация по най-невероятни начини. Повечето родители си мислят „Откъде се е сетило”, без изобщо да осъзнават, че това всъщност са техни думи.
Както е при посещението на лекар и зъболекар, и тук в училище, детето трябва да бъде подготвено какво го очаква. Хубаво е да не коментирате за някакви неприятно спомени или да говорите колко лоши ученици сте били. Това в никакъв случай не е нещо, което трябва да криете от детето, но изчакайте да порасне, за да му го споделите.
Ако имате някакви забележки към учителите, базата или каквото и да е свързано с училището, не го споделяйте на детето или не коментирайте пред него. Ако е необходимо говорете направо с учителя за това кое ви харесва и от кое изпитвате притеснения, но не насаждайте негативни мисли у детето.
Много е важна и средата, в която детето ще попадне. Преди да запишете мъничето в училището, проучете кое е най-доброто училище в града ви и дали няма да можете да го запишете там. Освен това е от значение и какви са преподавателите, съучениците.
Изобщо като всяко първо нещо и това е стрес за детето. Единственото, което прави нещата малко по-леки е посещението на градината – стресът с прехвърляне в училище вече не е толкова голям.
Ако детето категорично отказва да ходи на училище опитайте са да разберете защо. В крайна сметка това дете е ваше и вие трябва да знаете какъв е правилния подход. Възможно е някое от децата да го тормози, но мъничето да се срамува да каже. Хубаво е тези неща да се споделят, за да можете да вземете правилното решение.
Не се карайте и не настоявайте нещата да се случват на сила и на всяка цена. Опитайте се да изтъквате хубавите страни на посещението на училището – кажете му, че ще се научи на нови неща, ще срещне нови приятелчета, ще се забавлява.
Ако не успявате да се справите и проблемът не се решава, а се задълбочава, най-добре потърсете помощта от детски психолог.
Когато дойде ред за писане на домашните, започвайте винаги от това, с което детето най-много обича да се занимава. Първите няколко години ще трябва да му помагате и да бъдете до него, когато пише домашните си.
С времето, постепенно, започнете да се отдръпвате – например „Аз ще съм тук да измия няколко съда, а ти ми чети каква е задачата и какво си направил.
Когато има много домашни, правете почивки между предметите, за да не се отегчи малкото дете и да се откаже от всичко. Хубаво е да има режим на лягане и ставане, на миене сутрин, закуска. Детето ще се адаптира с времето, но като родител трябва да бъдете до него поне в началото.
