Пубертетът е ужасяващ период не само за децата, които изпитват стреса от бурята хормони в тялото им, но и за родителите им, които често се чудят какво става с децата им.
Странното поведение на хлапетата в периода на съзряването се дължи на капризите на главния мозък, който все още не се е развил достатъчно, твърдят американски учени.
Концентрацията на сивото вещество достига кулминацията си в периода преди настъпване на полова зрялост и постепенно намалява в продължение на младежкия период.
В този отрязък от време се случват най-съществените промени в частите на мозъка, които са отговорни за разсъжденията и за взимането на решения. Към шестнадесетата година частите на мозъка, които са отговорни за мултифункционалност, все още не са достатъчно зрели.
В мозъка на тийнейджъра се съдържат прекалено много неврони и заради това хлапетата в пубертета са доста егоистични. При анализа на действията, които влияят върху други хора, хлапетата по-рядко от възрастните използват медиалната префронтална кора на мозъка – област, отговорна за съчувствие и чувство на вина.
Според някои учени хлапетата в пубертета се учат на състрадание в процеса на общуване. Хубавото е, че мозъкът не престава да се променя и след пубертета.
До неотдавна се смяташе, че с края на юношеския период мозъкът губи способността си да образува нови нервни клетки и връзки между тях. Тази възможност, която се нарича „пластичност” се считаше за достъпна асмо за новородени и деца.
Това обаче се оказа грешно. При анализ на мозъка на пациенти, прекарали инсулт, става ясно, че мозъкът им се адаптира към повредените нервни влакна при получаване на визуална информация от други нервни влакна.
След експерименти в лабораторни условия учените вече са наясно, че мозъкът на възрастните е способен да изработва чисто нови нервни клетки. Според специалисти в областта на неврологията дългите тренировки на мозъка са в състояние да променят неговата структура и функции.
