Инсултът е животозастрашаващо увреждане на мозъка. Той се проявява с различни симптоми, в зависимост от това кои мозъчни дялове са увредени. След инсулт хората страдат от слабост в едната страна на тялото, затруднения с говора, движенията, мисленето. Те са резултат на намален кръвоток към тази част от мозъка.
Често когато човек преживее успешно инсулт и бъде излекуван от последствията, забравя, че има опасност от втори инсулт. Рисковете от повторение не са малки и обикновено последствията се лекуват по-трудно, а често е невъзможно възстановяване.
При две трети от хората вторият инсулт се оказва фатален и те напускат живота. Тези, които са получили удар след като са навършили 45 години, са застрашени от рецидив 15 пъти повече. При 30 процента от тях рецидив се получава в рамките на една година след първия случай. Като причини за втори удар се сочат:
- стресът;
- тежкият физически труд;
- влошеното качество на живота;
- липсата на грижа за собственото здраве;
- лошата екология.
Вторият инсулт настъпва заради нисък съдов тонус, глад за кислород в мозъка, хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Необходимо е след прекаран първи инсулт да се следи здравето на пациента, с акцент върху сърдечното здраве.
При изкаран първи инсулт, човек вече е в рискова позиция за рецидив и затова превенция се прави през целия живот въпреки привидното пълно излекуване - следене на кръвното налягане, нивата на холестерол в кръвта, здравословен хранителен режим и начин на живот.
Вторият инсулт обикновено повтаря симптомите на първия, затова те трябва да се запомнят и да се реагира адекватно при създаване на нова опасност.
След втори инсулт засягането обикновено е много по-тежко. Човек остава на легло, защото може да настъпи пълен провал на физическите и психическите функции на организма. Ако този момент е преживян отново, в зависимост от вида му се избира терапевтичната схема - понякога медикаментозното лечение е достатъчно, друг път се налага хирургическа намеса.
Физиотерапията е от изключително значение. Част от възстановяването е намиране на начини за компенсиране на изгубените способности. При някои хора това става по-бързо, при други са нужни години, за да се постигне задоволителен резултат.
