Получените мускулни травми, независимо от причината, се класифицират по степента на увреждане.
Първият стадий е опъване, или т.нар. “разтегнат” мускул. Представлява обратимо нараняване.
Вторият стадий е частичното мускулно скъсване. Представлява анатомично увреждане на няколко или повече мускулни влакна, или общо скъсване на снопче мускулни влакна.
Третият стадий е цялостното скъсване на мускула или т.нар. “руптура”.
След получена мускулна травма е необходима рехабилитация. Тя се гради на закона на Шулц-Арндт. Той гласи, че постуралните стимули (тези на позата) са необходими за запазването на функциите на органите. И колкото по-висока е потенциалната работоспособност на един орган, толкова по-силни трябва да бъдат стимулите, за да се поддържа това ниво на работоспособност.
Погледнато практично, това ще рече, че колкото по-развит е един мускул, толкова по-голямо трябва да е натоварването, което му се прилага. По този начин ще се избегне деградацията във функционалността му.
Проблемът, който стои пред един спортист, получил травма, е това как най-бързо да се компенсира създалата се функционална деградация на даден орган, когато той е обездвижен. Това важи и за мускулите, които при създалата се ситуация трябва да се предпазят от атрофия. Тя трябва да се държи в границата на нормалното и след това бързо да се преодолее.
На първо място, когато се възстановяваме от мускулна травма, трябва да се избегне “синдромът на изтощение”. Той се появява в следствие на психологично натоварване, породено от липсата на спортна и дори физическа дейност. Доказано е, че систематично провежданите спортни упражнения оказват благотворно влияние върху рехабилитацията, възстановяват по-бързо работоспособността и предпазват от острия синдром на изтощението. Ефикасността на физиотерапията и кинезитерапията в този случай са безспорни.
От друга страна, отслабването на определения мускул може да бъде предотвратено или ограничено чрез навременната тренировка за по-бързо възстановяване на функциите и то без допълнителни усложнения.
Рехабилитационните упражнения трябва да са подобни на тези, довели до травмата. Обикновено при мускулни травми засегнатият участък не може да се подлага на натоварване за известен период от време, т.е през възстановителния период.
Възстановителният период трябва да е запълнен с упражнения за здравите органи и рехабилитационни за засегнатия крайник или част на тялото.
