Британски изследователи са изучавали как размерът на мозъка се променя в зависимост от това, колко много мислят хората. Резултатите от международно изследване са показали, че хората са започнали да мислят прекалено много за живота: паметта им се е влошила и често изпадат в депресия.
Есперименти с доброволци, поставени в условия да взимат определени решения и после да определят степента на своята увереност, показали, че тези, чиятo увереност е по-силна, имат по-голямо количество клетки в предната префронтална кора на главния мозък.
Тази част от главният мозък се свързва с наличието на много психични разтройства в това число и аутизма. В по-ранни изследвания учените изучавали, как тази част от мозъка, функционира по време на взимане на решение, но не е обръщано достатъчно внимание на разликите в размера.
Последвалите експерименти показали, че по отношение на размера на предната част на префронталната кора на главния мозък съществуват физически различия. Тези разлики зависят от това, колко много хората мислят, за да вземат решение.
Знанията за подобни различия ще помогнат на много хора страдащи от психични заболявания. Учените се надяват, че благодарение на това откритие, хората ще могат да разберат, че са болни и следователно да започнат необходимото лечение.
От друга страна учените отбелязват, че много мислене може да не е много полезно за човек. Психоложката Трейси Алоуей от университета Стърлинг, твърди, че склонността към прекалено много мислене увеличава рисковете от депресии.
В национално изследване на „работната памет” във Великобритания са взели участие над хиляда души. „Работната памет” е способността за запаметяване на фрагменти от информация за кратко време, докато станат необходими. Например информациа за форма и цвят. Доктор Алоуей нарича тази способност „напомняне”.
При 10-15 процента от хората учените са определили „работната памет” като слаба и в тези проценти влизали именно хората които прекалено дълго и много мислят.
