Миомата на матката представлява патологични образувания в мускулната стена на матката. Като цяло те се отнасят към доброкачествените образувания, които не представляват сериозна опасност за организма, но могат много да влошат качеството на живота на жената.
Според европейската статистика миомата се диагностицира при пет-шест процента жени в детеродна възраст, най-често между тридесет и пет и петдесет години.
По своя характер патологичните образувания могат да бъдат както единични, така и много на брой възли с различен размер. Има пет вида миоми, които се наричат по различен начин взависимост от мястото, където са се образували.
Двадесет и пет процента от жените с миома нямат нужда от специално лечение, защото нямат абсолютно никакви оплаквания. Това най-често се обяснява с не особено големия размер на възелчето, което не притиска околните органи, както и нервните окончания.
Въпреки това всяка жена редовно трябва да посещава гинеколог, за да се назначи лечение при необходимост. При наличие на симптоми като нарушаване на менструалния цикъл и невъзможност за задържане на урината, както и болки в долната част на корема, запек, веднага е необходима намесата на лекар.
Размерът на миомата варира, като не е изключено нейното разразстване до цели двадесет сантиметра. Тогава тя напълно може да имитира бременност в петия месец.
Но дори по-малките възелчета са способни да предизвикат сериозни последици като възпаление на пикочния канал и анемия. По време на бременност могат да възникнат наистина тежки усложнения.
Възможно е да се предизвика спонтанен аборт или преждевременно раждане. При бременност, във връзка с промяната на хормоналния баланс, е възможна поява на допълнителни възли, както и рязко нарастване на вече съществуващите.
Единствено лекарят е в състояние да определи дали миомата има нужда от лечение и отстраняване в момента. Всичко зависи от възрастта и състоянието на пациентката, както и от размера на образуванието и мястото му.
При жени в детеродна възраст е възможно забременяване и раждане и след отстраняване на миома, така че колкото по-често се посещава гинекологичния кабинет, толкова е по-малък шансът миомата да се диагностицира, когато вече е късно.
