Какво е миома
Миомата представлява доброкачествен тумор, който се образува и развива в съединителната и мускулната тъкан на матката. Това е много често срещано заболяване, което се диагностицира при 20% от жените на възраст между 20 и 40 години, а честотата му се увеличава многократно с възрастта. След навършването на 40 годишна възраст се открива при около 40% от жените. Миомата се наблюдава по-често при нераждали жени.
Все още не са установени точните причини за възникване на миомата. Доказано е обаче, че представлява тумор с чувствителност към хормоните в тялото. За растежа на миомата са отговорни естрогените, които имат голямо количество рецептори в миометриума /основната част на матката/. Сами по себе си естрогените не са отговорни за появата на миомата, но контролират нейното развитие и растеж.
Като предразполагащи фактори за възникването на този вид тумор се считат мастопатия, затлъстяване и хипертония. В редица случаи се наблюдава и комбинирането на миома с ендометриоза – разрастване на маточната лигавица извън пределите на матката; с поликистоза на яйчниците и хиперплазия на ендометриума. Не се изключва възможността за наследственост.
Видове миомни възли
Всяка една миома започва своето развитие като малко възелче в мускулната тъкан на маточното тяло. Класифицирането на видовете възли има важна роля за диагностицирането и лечението на тумора. Размерите на различните миоми могат да варират в много голям интервал – възможно е да са големи колкото главата на карфица или да достигнат размери, които са характерни за бременност в шести месец.
Според посоката на растеж, миомните възли се разделят на три големи групи:
Интрамурални – развиват се вътре в маточната стена и причиняват нейното уголемяване до значителни размери. Представляват най-често срещаните миомни възли.
Субсерозни – развиват се от външната страна на структурата на матката и продължават своето развитие отвън, разпростирайки се към коремната кухина.
Субмукозни – този тип възли се разрастват към пространството на маточната кухина и са покрити с маточна лигавица. Причиняват сериозни прояви като силно кървене, аборт и безплодие.
Симптоми при миома
Големината, вида и броя на миомните възли в матката определят проявата и тежестта на симптомите. Най-често срещаните такива са:
Кръвотечение– появата на кръвотечение, различаващо се от менструалното. Възможно е да се прояви и като течение извън менструалния период, и като силен цикъл с отделянето на съсиреци. Тежестта на кръвотечението се определя от разположението на възлите.
Болка – по време на растежа на миомния възел, болката се проявява под формата на спазми. В редица случаи болката не може да се определи и е възможно дори да се спусне към бедрата в задната им част. Не е изключено ранен симптом на миомата да бъде болката по време на полов контакт.
Притискане – усещането за натиск се проявява при големи миомни възли, които със своите размери запълват маточната кухина или притискат други органи. Жената усеща пълнота и теглене в долната част на стомаха.
Смущения в урината и дефекацията, спонтанните аборти и стерилитет са другите характерни прояви на миома в матката.
Диагностициране на миома
По време на изследване на таза, специалистът установява увеличена матка, бучки или неправилна форма. За да се затвърди диагнозата миома трябва да се ултразвук на таза или т.нар. трансвагинален ултразвук, а в някои случаи се прилага и ядрено-магнитен резонанс.
Лечение на миома
Лечението на миомата бива два вида – консервативно и оперативно. Не е изключено тя да се появи и изчезне сама, затова някои лекари изчакват, преди да назначат операция. Хормоналното лечение представлява метод, чрез който по изкуствен път се притъпява концентрацията на естроген. Така може да се спре развитието на миомата и дори да се унищожи, но е възможно да се появят хормонални нарушения при млада жена, които да се отразят негативно на други системи от нейното тяло. Поради тази причина хормоналната терапия трябва да бъде строго проследявана от гинеколог.
Оперативното лечение се налага, когато миомата е твърде голяма и нарушава функциите на останалите органи. Операцията е щадяща и не засяга репродуктивната способност на жената, освен в редките случаи, когато се прилага хистеректомия – изрязване на матката.
Начинът на лечението трябва да бъде съобразен и със състоянието на засегнатата жена – възраст, тежест на симптомите, вида на миомата, общо здраве и намерение за забременяване в бъдеще.
Въпреки че миомата е тумор, тя не представлява рак и не бива да бъде свързвана с него. В много малко случаи е възможно това доброкачествено образувание да се изроди в злокачествен тумор. Поради тази причина след откриването на миомата, веднага трябва да се предприемат мерки за нейното лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
